Откъдето и да го погледнете, жената е най-сложното, нежно, красиво, любящо, странно, отдадено и крехко същество на тая планета. Тя е причината за сътворението на нов живот. Нейна е утробата, в която започва всичко. Самото ни съществуване тръгва от там. От жената. Тая система от чувства и емоции.
Преди имах една такава тениска – мъж и жена, изобразени отвътре като роботи. Роботът-мъж имаше само две копчета – ON и OFF. За включване и изключване. От своя страна, роботът-жена бе целият омотан в някакви жички, свързани помежду си в неделимо цяло.
Така е и в действителност. Мъжът е много по-семпло устроен от жената. За него е достатъчно да има секс, домашен уют и донякъде разбирателство. Защо обаче има толкова нещастни двойки по света? Какво ги разделя? Често пъти съм си задавал тоя въпрос – защо жената плаче, докато мъжът хърка от дясната ѝ страна? Отговорите на това мое питане всъщност са безброй, но ми се струва, че бих съумял да ги обобщя и с една дума – незадоволеност.
Преди да сте ме разбрали погрешно, нека поясня – не говоря само за сексуална незадоволеност. Но и тя присъства. Виждал съм с очите си разликата между нервната и излюбената жена. Нервната жена е нервна, именно защото не е излюбена. Няма как да не ѝ личи. В действията, в маниерите, в движенията, ако щете.
Или иначе казано – светът не е крив, ние сме кривите. Всичко е въпрос на отношение. Според мен това, да носиш всеки ден на половинката си цветя и същевременно с това да се дъниш нон-стоп в ежедневието, отдавна е демоде.
Какво ще кажеш да се огледаш в нея, приятелю? В най-чистото ѝ. В най-съкровеното. Виждал си я гола в спалнята, това е ясно. Виждал ли си я обаче гола отвътре? Съблечена от всякакви страхове и лишена от всякакви съмнения, дилеми и двоумения. Предостави ѝ възможността да бъде плаха пред тебе, слаба, несигурна.
Дай ѝ шанса да се колебае и дълго да избира. Остави я да цъфти пред теб. Да свети я остави. От теб не се иска кой знае какво. Просто я наблюдавай и запомняй всяка промяна в нея. Промените никога няма да свършат, бъди сигурен в това. И именно там е целият чар на нещата!
Както отбелязах в началото – жената е сложна система. Недей да допускаш в компютъра на съзнанието ѝ да влезе „вирус”. Би могло да стане доста страшничко! Причернее ли ѝ пред очите – гледай да бъдеш наоколо, а не да бягаш. Повечето бягат. Защото са зайци. Не бъди като тях. Заек може да бъде всеки. Остани тогава, когато останалите се евакуират.
Спечели я. Хвани ръката ѝ в тъмното. Изведи я на светло. Едва ли ще съжаляваш.
Прочетете още:
- Жената заслужава своя оргазъм!
- Реалността под игото на матрицата
- Надежда всяка тука оставете... или докога ще убиваме жените и децата си
