Жената заслужава своя оргазъм! Подписвам се под това твърдение! Не просто го заслужава. Той ѝ се полага по право! Още преди кафето! Може и след него. Може винаги и навсякъде. Стига да се обичаме. Или хайде – знам, че тая дума ви плаши, но ако не да се обичаме, то поне да се харесваме! Стига да се харесваме.
Ужасявам се от жени, които симулират оргазъм. Смятам, че подобни жени са способни да симулират и щастие, а това от своя страна си е същинска беда. Имал съм няколко такива случая и направо съм потъвал в земята, кофти усещане е, особено ако момичето срещу мен е лоша актриса. Направо потъваш от срам. От себе си.
Всъщност въпросът тук опира до съвестта на мъжа. До това дали на него самия му пука, задето партньорката му е незадоволена. Една, три, десет нощи. Тя играе Алиса. Той – заекът! На много мъже им отърва така. Хапнали са мусака, таратор, правили са секс с жените си за петнайсетина минути. Една до две пози. Максимум. После са си свършили работата, обърнали са се на другата страна и са захъркали с блаженство.
Звукът от хъркането на мъжа – това е звукът на наближаващата раздяла. Започне ли да го има твърде често – положението не е добре. Не след дълго иде още един звук – звукът от женски плач. Тих, болезнено тих, едва доловим за ухото е тоя плач. Плачът на върховната, но някак анонимна самота. Самотата на незадоволената жена.
Виждал съм я. В лицата на някои жени, в походките им, в маниера, с който докосват косите си, ако щете. В ритъма, с който потропват с крак на високите си токове, докато чакат да дойде метрото и трите минути им се струват като цяла вечност. Те винаги бързат за някъде. Тях твърде често ги боли глава. На тях твърде често не им се занимава с каквото и да било. Те твърде често не са длъжни да правят за никого нищо. Чисто и просто светът им е крив, защото не е имало кой да се погрижи за тях. Продължавам да твърдя, че жената е като цвете – ако не го поливаш, то увяхва и красотата му отива по дяволите...
Любената жена винаги си личи. Тя не може да си скрие усмивката, даже и да го иска. Не може да си подтисне радостта, не е нервна, нито е сприхава, не се ядосва за глупости, не крещи в ежедневието повече, отколкото в леглото. О, не – тя, излюбената жена – грее. Като слънцето, към което гледаме всяка сутрин и никога не го питаме дали е окей.
А може би трябва, как мислите?
Прочетете още от Росен:
- Има дни, в които просто ми се мълчи...
- "Обичам те" - най-красивата дума, която светът познава
- Светът е поносим, когато си имаме доверие
