Не мога повече! Изхвърлих си телевизора! Нямах друг избор, след последния кошмар, който чух по новиите. Той гласеше – мъж разстреля жена си и детето си. Кратко и ясно. Без повече уточнения. Има конфликт – има и последици. Някой превърта играта и всичко свършва. Равносметката – отнети са два живота. Животи, които не могат да се върнат от небитието. Те вече са там – горе. Горе, където няма ни агресия, ни викове, ни писъци, ни болка. Горе, където се оказва далеч по-поносимо.
Тук – в света на живите, колкото и да не ми се ще да го повярвам – никой не е в безопасност. Никой не е застрахован, че изневиделица няма да бъде пребит, отвлечен или Бог знае какво още.
В тази държава нещата се случват по случайност. Престъпленията почти винаги за въпрос на карък, на някаква злокобна ирония на съдбата! По случайност те очистват и за няколко дена следите са изличени. Една нощ вали като из ведро и на другата сутрин от кръвта няма и следа.
Май започнах да се изразявам твърде метафорично, а така ми се крещи! До такава степен съм изумен и шашнат от случващото се, че просто издивявам! Айде хубаво, скарал си се с жена си – окей. Не си добре с мозъка, очевидно – окей. Няма ли друг начин да си решиш проблемите? Куршумът ли е единственият изход от ситуацията? Насилието ли е единственият отговор? Ей тия въпроси не ми дават мира. Няма покой, щом те са налице. Няма ответ на тая бездна от неяснота. Не се вдига гъстата мъгла...
Баща да простреля дъщеричката си в главата... Какъв баща е това?! Това е някакъв изверг, ще ме прощавате. Това не може да е баща. Бащата е друг вид същество. Неговата изконна функция е да закриля чедото си, а не да отнема дъха му. Той би следвало да пази с цената на собствения си живот този на своите рожби. Той би следвало да милее за тях, не да ги избива...
С какво право убиваш? Ти, родителю-детеубиец, който оттук нататък ще дишаш вместо дъщеря си. Кой си ти? Защо си жив въобще? Извинете, обаче наистина ми идва в повече. В такива моменти изпитвам съмнение към справедливостта на Божиите решения.
Гледам към небето и питам наум Създателя: с какво съгреши това детенце, за какво бе виновно то, та да си отиде толкова рано оттук? За какво бе виновно това младо момиче, тая майчица, все още непознала зрелостта, кому навреди, та свърши така? Кажи ми Господи, защо прибираш тия, които не са сторили зло никому и оставяш лошите да сеят разруха на земята. Кажи ми...
Или най добре – не ми казвай нищо. Все повече не те разбирам.
