Първо и относително най-логично, защото брачната халка не са белезници, а горе-долу деликатен пръстен, който в повечето случай не е намазан с полоний /силно радиоактивен изотоп/.
Второ, защото винаги можеш да се опиташ да изчезнеш от света около теб, завъртайки пръстена, както правеше Арабела във филмчето от 80-те. Хубаво е понякога просто да изчезваш.
И сега сериозно. Преди няколко месеца попаднах на един много интересен разговор, в който моя приятелка обсъждаше с нейна приятелка хъркащия мъж на втората и това, че двамата спят в различни стаи, защото тя не можела да спи от неговото хъркане.
И моята приятелка й каза, че нейният мъж също хърка, но тя не спи в отделна стая. Иначе и тя можела да спи в друга стая. Не било логистичен проблем.
И какво е различното в двата случая? Усилията. Онази, която не се отказва от хъркащия си съпруг, сподели, че това е едно от усилията, които тя полага за връзката си.
Не били съквартиранти, че да спят отделно. Усилията. Хъркащият съпруг е нещо, което ти предлага животът и нещо, което ти доброволно си взела. Разбира се, че ако животът ти предлага лимони, е яко да си направиш лимонада и в тази връзка, не се сещам какво можеш да направиш с банцинга до теб, но хъркащият мъж върви с други благородни качества.
Вероятно може да ти смени електрическата инсталация, или прави страхотен секс, или готви добре, или гледа децата по-отдадено от Мери Попинз и Питър Пан взети заедно.
Животът прави точно това. Дава ти. И разчита на твоята мъдрост и интуиция да вземеш каквото ти дава. От лимоните остават обелките и семките. Но пък пиеш лимонада. Но пък остават обелките и семките. Като напомняне, че за да изпиеш сока, трябва да положиш усилия.
Усилия. Брачната халка е точно такова. Много хора казват – дразни ме. Какво те дразни, бе!? Това да не е каиш с шипове, който ти е около врата и е размер S, а ти обикновено носиш каишки с шипове около врата размер L? Айде, моля ти се. Като толкова те дразни, ще се хванете за ръчичка и за някоя годишнина ще отидете до златарския магазин и ще си направите нови, по-удобни халки.
Или ще ви разширят старите, ако толкова вече няма накъде. Или няма да чакате годишнина. Халката не е призовка за източния фронт. Халката не те маркира като животно, което принадлежи само на един обор. Халката е доброволен, осъзнат и щастлив белег, че принадлежиш на някого. Че някой пази сърцето ти. Че не си сама на света. Че си нечия.
Да си нечия никога не е означавало някой да ти вземе душата, характера, или свободата. Не. Означава, че някой те допълва. Някой е плюсът, когато си минус и минус, когато ти си плюсът. Принадлежността е една от петте основни наши потребности, без които вехнем и гаснем в безмислието на самотния си живот. Отнася се и за теб, и за мен.
Какво показва брачната халка? Най-напред, че имаш пръст, на който да я носиш. Това е добре от анатомична гледна точка. До него имаш среден пръст, който можеш да показваш, когато някой много те ядоса, като от лентата за направо се нареди най-отпред в лентата за наляво на бул. България и Гешов. Тогава ще можеш да го покажеш тоя среден, без да има халка на него – един чист, изправен среден. И няма да замърсиш халката с мислите си, показвайки средния.
Също така ти показва, че времето минава. С мислите дали вече да не спреш да я носиш тази халка и с това, че вече не ти харесва, как изглежда.
Да, тленна си. Показва ти и това. Показва ти, как пръстите ти понашишкавяват понякога. Показва ти, че времето се върти, а тази халка се е вкопчила в теб и не се променя. Ти се променяш. Тя – не.
Показва, че вкъщи има някой. Някой, който органично те дразни с много от чертите на характера си, но все пак и някой, който е вкъщи въпреки твоите органично дразнещи черти в характера.
Това показва брачната халка. Тя е част от усилията, които никога не са достатъчни и никога не приключват щом си с някой. И щом не си сама.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
