За свободата отвън и свободата отвътре

2021 беше година на свободата. Почти по Сервантес: „Свободата, Санчо, е на върха на копието“. Имахме дори невероятната свобода цели 4 пъти да раздрусваме зарчетата на държавното управление и да гласуваме за хората, които да управляват тази територия. Имахме напълно свободен избор между 4 вида ваксини, които да ни дарят със свободата да се шляем отново по света и у нас. В моловете например.

Свободата, знаете, е много относително понятие. И отдавна е брандирана. Като в онази реклама „Движи се свободно“ с помощта на обезболяващ гел. Отдавна ни е вменено, че свободата си има цена. Както яйцата от свободни кокошки. Свободата отвън обикновено е добре контролирана и геополитически маркирана.

Говорим си за...

Аз съм от поколението, което мечтаеше за „свободния свят“, и голяма част от моите връстници го избраха при първа възможност.

Бяхме прекалено млади, за да осъзнаем, че мечтата за „свободен свят“ е била свързана с вече установена форма на живот и управление отвън. Всичко, което се случваше тук, особено след демократичните промени, наричахме „не свобода, а слободия“. Демек – разпуснатост, разпасаност, беззаконие.

Мечтаехме за свобода, която макар и с много по-широки граници, възможности за образование и развитие, за добър доход и социални придобивки, е много категорично дефинирана в закони.

Не казвам, че това е нещо лошо, обществата функционират точно така. Единственото уточнение, което правя е, че всичко това е свобода, вече създадена отвън. От един вид колективно споразумение за границите ѝ. И това, на което сме свикнали, е да избираме вече дефинирана форма на свобода отвън, която приляга и се вписва в личните ни цели. С идентификация, която вече сме избрали за себе си.

Същото е по отношение на най-интимните, лични взаимоотношения.

Малко са онези, които избират да обичат, да правят любов, да споделят с някого смеха и радостта си, хобитата и интересите си без потребност от обвързване, защото „свободата отвън“ отдавна е дефинирала, че за това трябва да имаш само един партньор. Всичко останало е „слободия“ – разпасаност някаква.

Още от Авторите

Следователно, за да изживеят радостта от любовта и секса, им се налага да се идентифицират с някоя от ролите – „сериозно гадже“, „съпруг/съпруга“, „майка/баща“... Не знам дали сте си играли като малки на „семейство“. Ние със съседката много играехме. Аз не харесвах тази игра, защото ми беше скучна. Ако бях „жената“, трябваше да започна да чистя, да мия чинии, да гладя, да готвя. Ако бях „мъжа“ трябваше да нося тежки торби, да седя във фотьойл и да чета вестник, да се мотая около колата, като имитирам, че нещо ѝ ремонтирам.

Разбира се, по-късно научихме, че интимността с някого е съвсем различно нещо от разиграването на ролите в кухнята и около колата. Но също така че свободата да ги изразиш накрая все опира до въпроса: „А какво ще ядем?“. И това често прецаква всичко. Особено за онзи, който после мие чиниите. Научихме също, че не си особено свободен да изразяваш любовта, радостта, вълненията си и преживяванията, които искаш с някого другиго. В най-мекия случай партньорът може да се почувства засегнат и да се цупи. В най-крайните случаи ревността може дори да погуби живот. И за това ставаше дума в публичното пространство през изминалата година.

Спомням си, преди време моя приятелка и съпругът ѝ, хора с артистични, свободни професии, дълго време търсиха начин да им бъде отпуснат кредит за апартамент. Накрая успяха. След време тя ми сподели, че е изпитала истински ужас, когато е подписала документа за 30 години изплащане. Не заради парите. В този момент си е дала сметка, че жилищният кредит я задължава още 30 години да бъде с този мъж. Да обслужва и кредита, и него. И идентификацията, която брандира понятието щастливо семейство: „дом, деца, кредит“. Те още са си заедно, но истината е, че в началото им е било леко нервно и се е прокрадвало съмнението дали това не ги обрича да се търпят и ако се случи така, че вече да не искат.

За пръв път от 83 г. Юпитер и Уран се срещат в Телец: какви изненади очакват всяка зодия
На фокус

Спомних си колко бях щастлива, когато вече можеше да имаме кредитни карти, защото това означаваше, че няма да взимам заеми от приятели, за да закърпя месеца. Толкова бях доволна от тази свобода, че се сдобих с около 5 такива карти във времената, в които банките ги раздаваха на килограм.

Тази свобода, дадена ми отвън, ме дари с няколко пътувания, куп дрехи, доста весели вечери навън с приятели. Но в един момент ме постави в ситуация да имам „живот на кредит“. Всичко, което получавах, отиваше за погасяване, за да го похарча отново почти веднага. Когато най-накрая успях да се отърва от всички кредитни карти, казах на банкерката ми: „Запишете си го някъде в досието ми – и да ви искам кредитна карта, не ми давайте.“

Вярно е, че така ограничих свободата, дадена ми отвън да се простирам извън чергата си. Вярно е, че това отряза пътеките, към средата, с която тогава се идентифицирах. Това, което не знаех тогава е, че получих дара на връзката с вътрешната свобода.

И сега ще ви кажа нещо, което със сигурност ще ви прозвучи страшно – вътрешната свобода е освобождаване от абсолютно всяка една идентификация, с която някога си бил свързан или си искал да се свържеш. С всяка една цел, с всяка една мечта, с всяко едно постижение, определение и самоопределение за теб, с всеки един близък или любим човек. Вакуум. Нищо няма там, където е истинската свобода. И време няма. Съществува единствено всепроникващото усещане „Аз съществувам“. Няма да го описвам. То и не може. Който се е освобождавал, знае.

Въобще не го споделям, за да ви тласкам натам. Това не е моя работа. Душата на всеки си знае кога му е момента да узрее за вътрешната свобода и си има нейните начини да го повика. Казвам го по-скоро по обратната причина – докато свободите, дадени отвън, ви носят радост, докато имате цели, семейства, които обичате, приятели, от които имате нужда, ползвайте щедро и безогледно кефа от тези изживявания. Радвайте им се, плащайте им цената. Няма нищо лошо в това. Майната ѝ на цената. В състоянието на вътрешна свобода, тя така или иначе няма абсолютно никакво значение.

Живейте го този живот лудо и шеметно, без значение дали правите грешки, или не. Не се самоконтролирайте за щяло и нещяло. Наистина няма нужда да сте съвършени.

Правете куп готини грешки. Забавлявайте се сякаш от това ви зависи живота. Ползвайте си всяка една свобода – откъдето ще да идва. Следвайте всяка своя луда идея. И току-виж един ден сте осъмнали с вътрешна свобода, която се усмихва на собственото си съществуване. И това е един възможен път към истинската свобода. Абсурдно ли ви звучи?

Започнах със Сервантес, с него ще завърша: „За да постигне невъзможното, човек трябва да опита абсурдното!“

Весели Коледни празници! И да ви е радостна Новогодишната нощ!

Прочетете още от Михаела Петрова: