За "Mалката русалка" и свръхчувствителните мъже

За над 500 изписани текста за кино и култура през кариерата ми дотук, рядко съм успявал да напиша по-ясно и пояснително заглавие. Текстът ми се отнася до най-очакваното заглавие по киносалоните тази седмица, „Малката русалка“, и до неговото неинформирано, абсурдно, нелепо възприемане в определени части от социалните мрежи в интернет.

Лентата е продукция на „Дисни“, дотук има 70 процента критическо одобрение в Rotten Tomatoes въз основа на отзиви от предварителни медийни прожекции и се очаква да регистрира приходи в размер над 100 милиона долара само от премиерния си уикенд, и то само от кината в Съединените щати и Канада. С други думи, филмът е горе-долу толкова близо до това да е гарантиран успех, колкото може да бъде.

Но това не спира една голяма група от пораснали – поне на теория – мъже да изпълват всяка коментарна секция под публикация относно филма с коментари относно цвета на кожата на актрисата в главната роля.

Тъмнокожата Хали Бейли играе Ариел в „Малката русалка“ – нека повторя, във филм, озаглавен „Малката русалка“ – и това явно е колосален проблем за някои хора от предполагаемо мъжки пол.

Това не е първата подобна провокирана реакция от страна на свръхчувствителните субекти от крайно дясното политическо пространство, които са пределно наясно, че възгледите им са бита карта от 1945 година насам, и затова превръщат всичко – включително детски филмчета за малки пеещи русалки – в предмет на културни псевдовойни. Именно затова щях да игнорирам на драго сърце тази поредна онлайн експлозия на необоснована, неадекватна, токсична глупост.

Но, за моя неприятна изненада, мой много добър приятел участва в тази експлозия с няколко непривично за него глупави коментара във Facebook. Естествено, проведох с въпросния човек два цивилизовани разговора по темата, тъй като той не се вписва в гореописаната група от хора по ред параграфи. Но при все неспособността му да отвърне на спокойно изразените ми аргументи с нещо повече от „Не съм съгласен“ или „Не обичам пропагандата“, така и не стигнахме до ясно съгласие по въпроса.

Въпросният мъж е на 31 години и приятелството ни няма да приключи заради това, че не можем да се съгласим за нещо толкова нелепо като расата на фантастично същество, каквото е русалката. Но разговорите ми с него ме накараха да осъзная, че колкото и да ми се иска да пренебрегвам идиотската токсичност в интернет по привидно незначителни въпроси, може би не трябва.

Затова и пиша този текст в момента. „Не обичам пропагандата“, каза моят приятел на няколко пъти относно Хали Бейли в ролята на Ариел в „Малката русалка“. Но когато го питам кой е крайният обект на тази предполагаема пропаганда, какъв е желаният резултат от нея, с каква цел се провежда, не получавам отговор. Да, Ариел ще е чернокожа – и какво от това, ако може някой да ми поясни, моля?

Интернет веднага би ми отговорил. Вече споменатите свръхчувствителни субекти от политическото дясно веднага ще изреват насреща ми, че така се промиват мозъците на децата, водят се културни войни и още един куп демонстративно неверни глупости. За щастие, както заявих и в по-горен параграф, въпросният мой приятел не се числи към тази група: може би е доста чувствителен по подобни теми, но със сигурност не е и една десета толкова глупав.

Затова, когато го питам за целите на предполаемата пропаганда, израз на която е „Малката русалка“, той интелигентно замълчава. По-рано в същия разговор човекът ми каза, при това без аз да го попитам, че не би имал нищо против да види Идрис Елба в амплоато на Джеймс Бонд. Съгласявам се с него на секундата и го питам веднага: каква е разликата между измислен персонаж и измислен персонаж, и това единият да се играе от тъмнокожа личност, а другият – не?

На всичкото отгоре Бонд се изобразява като хомо сапиенс и е описан от автора си Йън Флеминг от бял мъж; а Ариел е фантастично, приказно създание, с което е още по-малко задължена да бъде бяло момиче! Ариел „ще я гледат предимно деца“, отговаря ми. И какво от това, че милите български деца ще видят чернокожа Ариел, питам го, какъв ще е постигнатият ефект. „Не обичам пропагандата“, повтаря ми той без никакъв аргумент в отговор, което на практика си е равносилно на мълчание.

По-рано в разговора ни стана дума за сериала на Netflix „Клеопатра“, в който египетската царица, описана в редица достоверни исторически източници като светлокожа жена, се играе от тъмнокожа актриса. Продукцията бе посрещната с всеобщо възмущение в Египет и дори със съдебни дела срещу Netflix. Ето това е въпрос, по който съм напълно готов да се съглася с протестиращата страна.

Нелепо е цветът на кожата на реални исторически личности да бъде подменян във филми в името на политическата коректност. Срещу това си струва да се пишат негативни коментари, защото не е нищо повече от проява на глупост.

Но е също толкова фрапираща проява на глупост да се пишат грозни, идиотски коментари за това, че красива, талантлива чернокожа актриса ще играе... малката русалка Ариел.

Хали Бейли е на 23 години и за крехката си възраст вече има шест години опит в актьорската професия, а гласовите ѝ способности са ѝ осигурили пет номинации за награди „Грами“ за изпълненията ѝ в дует със сестра ѝ Клоуи. Трудно е да се намери на планетата ни актриса, по-съвършено квалифицирана да изиграе именно принцеса на „Дисни“. Защо това да не е Ариел, какъв, за Бога, е проблемът?!

Ако ще гоним достоверност с митологията на русалките, то моментално трябва да затрием цялата приказка за Ариел, тъй като русалките съблазняват и безпощадно избиват моряци в общоприетата митологична представа за тях, а не се влюбват в човешкия род. В множество легенди те използват за целта само магическите си гласове и дори не са изобразени като красиви, а тъкмо обратното.

В заключение ще кажа само, че именно въпросният мой приятел, разговорите ми с когото цитирах нееднократно в този текст, е най-големият фен на рап музиката, когото съм познавал някога. Познанията му относно жанровата класификация на хип-хопа са енциклопедични, бил е фен през цялото си тийнейджъство и е изслушал много, много часове музика, почти изцяло изпълнена от чернокожи.

Това очевидно не го е превърнало в мозъчно увредено зомби без идентичност или собствено мнение. Не го е и накарало да се почувства комплексиран от факта, че се числи към европоидната, кавказка раса, от която има толкова по-малко на брой талантливи изпълнители на стила музика, с който е израснал. Мога ли да знам тогава какъв ще е уж пропагандният вреден ефект на една чернокожа малка русалка върху съвременните деца? Няма да получа отговор, защото разумен такъв няма.

Прочетете още от Георги Петров: