Александър Петров
Бях твърде малък, когато започнах да осъзнавам колко гадни могат да бъдат жените. Но и те бяха твърде малки за номерата, които правеха. Първият ми горчив спомен беше едва през втората ми година в училище с гаджето ми от класа. Вече две години не си бяхме говорили и се държахме като непознати – бях чувал, че така правят гаджетата и това ме устройваше перфектно. Добре, че от време на време я изпитваха, за да не й забравя гласа.
Въпреки че нямахме допирни точки и общи теми, някак си имаше синхрон във взаимоотношенията ни. В един момент обаче, ей така, от нищото, ме заряза. Не помня как, може би с бележка или просто се подразбра, когато отиде да си говори с един друг, мръсницата малка. Да си говори!!! После започна да ме кара да ревнувам като ходеше и танцуваше с него по време на репетициите на вокалната група. А аз бях солистът в тая група. Представяте ли си за какъв удар по самочувствието ми ставаше въпрос? А докато беше при него, ме гледаше злобно. Абе, ужасна работа. Тръгнах си тъжен от училище, без желание за нищо. Всъщност точно на следващия ден получих Първата си тройка. Че ме и биха след това.
Така животът ми даде бледа наченка за това, което ме очакваше в бъдеще. Отказах се от любовта за неопределено време. Да, ама човек се отказва от любовта, едва докато не срещне следващата. Прескачам на шести клас, втори срок.
Вярвах, че съм срещнал истинската любов!
И какво друго да си помисля, след като с нея дори пиехме вода от едно шише? От предишния си опит вече знаех, че вероятно е добре да си общувам с момичетата, които харесвам, затова си пишехме до късно вечер, в училище си мятахме засрамени погледи, а веднъж дори си приказвахме пред останалите.
И когато всичко изглежда перфектно, жените изперкват!
Обратът в отношенията ни дойде заедно с грозния празник на любовта – 14-ти февруари. Погрижих се да купя най-голямото плюшено сърце, което като го натиснеш, казваше „Обичам те“. Три пъти. Замъкнах го до училище т‘ва пробито сърце и в голямото междучасие я поканих да се разходим. Купихме си джобове с шунка и седнахме на една пейка. Извадих го и й го подадох. Сърцето. Първоначално се зарадва на играчката, натисна я и в пространството зазвуча благото и сърцато „Обичам те“.
Това беше единственият и последен път, когато изрекох думите „Искаш ли да станем гаджета?“ Тя безцеремонно каза „Не“ и дори не остави сърцето да си доизкаже. Нямаше други обяснения. В последствие разбрах, че не съм бил единствен в сърцето й тогава. Нещо като пълнеж, да кажем. Прибрах се съсипан и около четири часа свирих Don’t cry на Guns ‘n’ Roses на китара, защото само това знаех. А колко тематично беше…
Бях само на 11, а вече знаех, че жените са злобни и лъжат.
Реших, че още не съм готов да се обвържа. Не че някой ме натискаше. Любовната пауза този път трая около четири години, през които осъзнах, че момичетата на моята възраст май харесват батковци. Как го разбрах е отделна история, която няма да разказвам. Така или иначе тази случка ме накара да предприема крайни мерки - аз да се превърна в баткото във връзката си.
Бях на завидните 15 години и в същото време по-задръстен от всякога. Харесахме се с едно момиче – тя беше една година по-малка и веднага усетих магията да си батко – тя осъществи първия контакт, показа, че ме харесва. Казах си „Брей, има и свестни“. Беше от моя квартал, добро момиче. Абе, плачеше си да я поканя на среща. Запомнете израза „плачеше си“. Излязохме в парка във Варна, говоркахме си много приятно, когато един вреден навик в мен се обади – винаги, когато се отпусна започвам да разказвам вицове. Всъщност започвах, защото вече съм си наложил забрана да го правя.
Колко е висок най-високият евреин? 20 метра пламък!
Само да бяхте видели искрените сълзи, които избълваха очите й, след като разказах този тъп виц. „Как може да разказваш такива истории, знаеш ли какво им е било на хората по това време“. Е, знаех, де… ама това е виц, как да очаквам, че такава реакция ще събуди. Хора, разплаках момиче с виц. Толкова се разстрои, че се наложи да я изпратя до тях. Както можете да се досетите, между нас не се получи нищо, но от тази история научих че жените освен, че са злобни и лъжат, са и непредвидими!
За да се измъкна от позицията на мъж, който говори лоши неща за жените, ще кажа, че жените са това, което може да мотивира един мъж за всичко.
Това пък го разбрах от едно момиче, заради което едно време избръснах девствения си мустак.
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
