Първата ми тройка – уроци от живия живот

28.05.2018 13:00

От всичко „първо“ ме побиват тръпки. Само като се сетя за първия си учебен ден – буквари, тетрадки, различни непознати лели ме щипеха по бузите, всички роднини бяха толкова нелепо щастливи от това, че ми предстоят 12 години мъки и класни... А отделно толкова криви ченгели правех в подготвителния клас, че бях сигурен, че ще повтарям първата година.

Последваха и други първи неща – първият правилен ченгел и, разбира се, първите училищни гаджета. Покрай тях пък нямаше как да закъснее и първата ми тройка… Непосредствено след нея мама мина да ме вземе, срам ме беше да й кажа за това, което бях направил. Със сигурност бях малък за тройки, дори аз го осъзнавах, ама… то не пита. И добре, че ми се случи толкова рано, че да разбера колко е гадно. Реших да не й казвам, смятах, че не е нужно мама да знае всичко. То пък стана така, че бащата на тогавашното ми гадже й казал и стана една… Помня шамара на майка ми и думите:

Още от Авторите

„Не те ли е срам, бе, магаре такова, какво ще кажат сега хората, ще ме разнасят из квартала“ .

Мама продължи да се вайка „Аз на твоите години да си помисля за тройка? Никога не е било!“. После ме спря от карате за наказание.

Толкова беше огорчена майка ми, че за пръв път съжалих, че не си бях научил по природознание… И не спирах да се чудя как баш в тоя ден класният реши точно мене да изпита как се образуват скапаните мъгли. Вдигна ме пред целия клас. Измъцах нещо, ама да ви кажа честно, и за тройка не бях тогава. И до ден днешен като видя кондензирала водна пара във вид на микроскопични капки, се сдухвам. Ето обаче, че първата тройка ме научи на някои неща – какво е мъгла, колко силен е шамарът на майка ми и колко е яко да не ходиш на карате.

Първата ми целувка също беше много поучителна.

Момичето беше хубаво, имаше самочувствие и даже се носеше слух, че се е целувала и преди. А аз и девственият ми тогава мустак не бяхме много хубави, нямахме самочувствие, а най-близкото преживяване до целувка беше с една чаша. Та, срещнахме се тримата – момичето, аз и мустакът ми. Мацката беше много, как да го кажа, пробивна…

В първия момент се зарадвах, защото не трябваше да инициирам нищо. Впоследствие ми се прииска изобщо да не бях излизал от нас, но ще стигнем и до там. И надигна се на пръсти момичето (за разлика от сега, тогава бях от високите), хвана ми главата, когато го усетих… Да го опиша така – ако уловите октопод и му налапате едното пипало, ще е една идея по-приятно от това, което нахлу в устата ми.

След като си извади езика от мен, очите ми се насълзиха поради две причини – първата беше, че опитвах да не повърна, а втората от мъка, защото тогава си помислих, че това е нормалното целуване. От тоя гаден момент обаче също научих нещо ново, което определено ми беше полезно в бъдеще – езикът не е сонда. Оттогава имам навика да карам жените да ми се плезят преди да се целуваме.

Да, криво-ляво докарах работата и до първия секс. Тогава научих, че не обичам камшици, куки и пудра, че дупките обезателно трябва да се използват по предназначение, както и че има извратени металистки. Опит… к‘во да го прайш.

Истински тъпи примери дадох за един много прост извод, който искам да изнеса. Първите неща винаги са гадни – и кофти оценка, и първата целувка, и първият секс, първата раздяла, първата работа, първият работен ден на първата работа, всички останали дни на първата работа, първият провал, първата хазяйка, втората хазяйка и т.н.

Ама без да опитваме да правим всякакви неща, без да се впускаме в приключения, няма как да изпитаме чудото на живота, а той е твърде кратък, за да си губим времето да обмисляме детайлно всяка своя крачка – преодолявайте си страховете, рискувайте, а дори и да се прецакате, поне ще се научите какво трябва да направите, за да не се повтори. Няма нищо по-хубаво от лошия опит!

А сега ще се опитам да разбера колко секунди, след като скоча с бънджи, ще получа инфаркт.

Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov

Прочетете още от Александър: