Във време, когато всичко се свежда до покупко-продажбата и уменията на алъш-вериша, колко струва животът на едно дете? На колко оценяваме съществуването на едно живо човешко създание? Нима децата са предмети, които красят къщата, или са занимавка за свободното ни време като възрастни?

”Приемните” родители не могат да заменят истинското родителство. Но все пак е начин децата ни да оцеляват в тези смутни прагматични времена. Да отглеждаш деца срещу заплащане на фиксирано месечно възнаграждение не е най-достойният начин да помогнеш, но както се казва – по-добре така, отколкото хич. Дечица, които растат до навършването на пълнолетие  в ”приемни” семейства, имат покрив над главата си, но нямат дом.

Лицемерието, на което възрастните са способни, винаги остава спорно. Въпреки добрите намерения.

Непрекъснато гледаме по телевизията колко изоставени и нещастни деца живеят в приюти, лишени не само от родителска ласка, но и от най-елементарните удобства, които всички останали приемаме за даденост. Затова не разбирам, кое налага толкова бездетни семейства да се редят на опашки за осиновяване и да плащат купища пари за рушвети на безсърдечни държавни служители, от които зависи да се сдобият със заветната рожба. Това са семейства, познали любовта – мъже и жени, готови да споделят тази любов с някое мъниче. Това са семейства, които наистина могат да осигурят дом, а не просто да подслонят временно изоставено дете.

Добрината често може да бъде спорна. Вероятно е трудно да се намери най-правилният начин обществото ни да прояви истинска грижа към децата без бъдеще и да потърси адекватната отговорност към биологичните им родители, които ги захвърлят на произвола на съдбата.

Аз не мога да остана безучастна към страданията на хилядите нещастни българчета. Нямаме право да мълчим, защото тези невинни същества са нашето бъдеще. Никой утре не може да създава радост, ако до днес е познавал само тъгата. Жалко е да мислиш, че с един есемес си допринесъл тъгата да си отиде.

Някъде прочетох, че на черно бързото осиновяване струва 30 000 евро и това ми напомня за тридесетте сребърника, станали символ на най-голямото предателство в историята на човечеството. Един рушвет, който поставя в неравностойно положение дори искрено обичащите и искрено желаещите да отгледат нечия рожба като своя. Защото парите владеят всичко в нашия свят. Така е от библейски времена, вероятно ще бъде така и занапред. Срещу такава сума някои деца може би имат късмет да бъдат отгледани извън България, защото колко свестни българи тук биха си позволили подобна ”цена”?

Наясно съм, че въпрос като този може да бъде решен единствено с правилна държавна регулация – нормативна политика, която ще даде възможност по-бързо децата да получат истински родителски грижи, и чиновници, в които ще е останала поне малко съвест, докато си вършат работата, за която им се плаща.

Няма ненаказано добро. Един ден сирачетата, лишени днес от ласка и внимание, ще потърсят отговорност от всички нас с действия и с постъпки, които ние най-вероятно ще осъдим. Защото е по-лесно да разчитаме, че отговорността ни с времето ще се размие. Защото колективната отговорност в морален план тежи по-малко. Колкото торбичка с тридесет сребърника.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.