Това трябва да се преспи!

16.11.2018 17:30

Когато приключи речта на Кара Койл, творчески директор на „Огилви“ в Ню Йорк, имах нужда да изляза и да подишам чист въздух. Заради онова приятно вълнение и вдъхновение, което се надига у теб така че не можеш да стоиш на едно място.

Приисква ти се веднага да станеш и да се захванеш с някаква работа, с която да покориш света. Тази метафора „да покориш света“ моля да се разбира като: „да запушиш устата на всичките си страхове и неуверени гласчета, които ти нашепват – не се захващай, това е прекалено голямо за теб, това е твърде тъпо за теб, с това ли искаш да си изгубиш времето, не знаеш как се прави, има много конкуренция, ... жена си“.

Още от Авторите

Излязоха и още две млади момичета от таргета: „работя в рекламна агенция“. „Какво ще кажеш?“ – попита едното.

„Това трябва да се преспи“ – отвърна другото.

Продължиха да си говорят за бебета и гаджета, а аз мислено благодарих, че поставиха такъв добър финал на обзелото ме вдъхновение да покоря света без да имам ни най-малка идея с какво.

Всичко това се случи по време на конференцията See it Be It. Game changers - част от най-големия рекламен фестивал в света Cannes Lions. Идеята на този модул е усилието на жените в рекламния бизнес да се постигне баланс между мъжете и жените в тази индустрия. Никога не съм работила в рекламна агенция, но заглавията на различните лекции ме притеглиха като магнит. Няма никакво значение в коя сфера работиш, зад всяка дейност стоят универсални принципи. Например: „Колко е важно да бъдеш себе си“, „Ако си заслужва да го направиш, си заслужва да се пресилиш“ , „Как да вдигнеш шум със слаб глас?“...

Но ако трябва да си призная честно, кукичката, която налапа рибата в мен, за да ме отведе на конференция на рекламисти, беше именно заглавието на модула на Кара Койл: „Аз съм измамник: как да боравим със самочувствието си и да не ни пука“. Най-вече защото много обичам хора, които не се правят на светци, а си дават сметка колко противоречиви чувства върлуват в тях, докато правят каквото и да било. Нещо повече – готови са да го заявят на глас, така че да си кажеш: „Добреее, не съм само аз“ и да те вдъхновят по най-добрия начин.

Най-хубавото на лекцията й беше, че въобще не ставаше дума за приома „измама“ в рекламата – онова подсилване на качества, които продуктът има и замитане под килима на недостатъците му. А за собственото самочувствие.

Тя започна представянето си така: „Здравейте, аз съм Кара и съм пълна с недостатъци“. Не употреби думата „недостатък“, а директно „sh!ts”.

Кои са тези недостатъци? Всички, които работят в организирана или неорганизирана творческа сфера, няма как да не разпознаят онези моменти, в които целият екип е събран и от всеки се очакват някакви идеи. Цялата поредица от вътрешни гласове - „Господи, нищо не ми хрумва“, а като дойде твоя ред, казваш първото, което ти мине през главата и в този момент осъзнаваш, че си измамник, защото хайде да си говорим честно, това е доста тъпа идея. Но се надяваш да се брои, че си предложил нещо. И ако се приеме, облекчението е за кратко, следва нова мини паник атака: „Това, което току-що предложих, въобще не знам как да го направя“. Но нямаш особено голям избор и започваш да го правиш, сериозно разклатен от вътрешна несигурност и облекчението, че екипът е видял смисъл, въпреки твоите съмнения.

Думите на Кара ме върнаха в емоциите от всички оперативки в списания, вестници, телевизионни предавания, продуцентски център. В усещането да се чувстваш като боксовата круша, върху която разиграват спаринг вътрешният ти измамник и страстта да работиш точно това, което си избрал в този момент. Слава Богу, когато започнеш да правиш, а не да мислиш как се чувстваш, тези двама бойци капитулират. И това е големият кеф на всички тези професии – моментът, в който се потопиш в самия творчески процес. Там вече няма измама. Той започва да те води отвъд всичките ти вътрешни противоречия.

В лекцията си, Кара даде много добри отговори на въпроса: „Защо се чувстваш по този начин?“. Първо – работите творческа професия. Почти всички се чувстват така. Второ, живеем във времена, в които „културата на съмнението“ е норма. Скачени съдове сме, нивото на масовото съзнание не може да не ни влияе. Особено, когато сме потопени в някоя социално активна дейност и професия. Трето, защото сте жена. Това, третото е важно заради онова неотминаващо съмнение, че жената не е на ръководна позиция заради собствените си качества и умения, а заради това, с кого е спала и дали принципно „става“ за тази работа. Няма да дискутирам третия фактор. Това е отделна и дълга тема, която няма да се повлияе от текстче, което бих написала.

Ето и съветите на Кара в контекста на подривните вътрешни гласчета, а не по темата дали си мацка, която става за секс. Полезни са, независимо дали смятате да сътворявате реклама за кремвирши, да планирате календара на културните събития, да пишете книга, рисувате картина, да решите какво да сготвите или си поставяте по-висока кота – да сътворите собствената си реалност.

Онези гласове, които ви карат да се чувствате като измамник, са обикновени саботьри. Запушете им устата. Ако ги послушате, подхранвате пътят на провала.

Не сте перфектни. И Слава Богу. Перфекционизмът е скучен и не води до успех. Перфекционизмът потиска успеха.

Разкажете притесненията си на доверени хора. Създайте си личен „Борд на директорите“ – изберете 5 човека, на които имате доверие, хора, които вярват във вас и споделяйте само с тях.

Не се крийте. Покажете се на света. Никога не чакайте да ви забележат. Направете така, че да ви забележат.

Това са нейните четири безценни съвета. Колкото до моментите, в които се чувстваш „измамник“, когато си вършиш работата, имам какво да кажа, но трябва да го преспя. Не само една нощ.