Кали
Виждам я често да влиза в салона за красота. Гледам я - една такава засукана, висока, слаба, хубаво личицето, хубави и дрешките, пък и младичка. С две думи, отговаря на всички стандарти за желана градска жена. Не говори, но нали и това е по стандарта.
Е, не съвсем да не казва нищо. Поназнайва имената на световни модни дизайнери (ми така де, няма гола да ходи жената).
Знае ги и ресторантите, където менюто им се чете с Гугъл преводач, актуалните нощни клубове и фитнесите, в които не се ходи току така като измита чиния. А, да, щях да забравя, и от география отбира.
Всички туристически дестинации, за които не се тръгва от „ Св. Александър Невски” с автобус, ами онези, за които самолетният билет струва колкото среден клас кола, и тях ги знае. Гледайки я, си казвам: „Искам да приличам на нея”. Навярно е щастлива, защото е вечно усмихната.
Така ще да е, защото всеки път, когато разговаря по телефона си с някого, казва все хубави неща от сорта:“ Къде ще хапнем довечера? О, мило, много добре си изкарахме. Заминаваме вдруги ден за Карибите. И още куп подобни неща, свързани с по-горе изброените й интереси. Как веднъж не я чух да се оплаква.
Е, как човек да не иска да прилича на нея? После се замислям: „ Тя какво ли работи?” Ще трябва да е някоя много добре платена работа, с много дълги отпуски и с почасова ангажираност, и със сигурност доста секретна, защото за работа никога не чух да говори. Мисля, мисля и не се досещам за такава работа.
А, сетих се – таен агент или наемен убиец! Не, не може да е такава, тя е толкова фина и има толкова изящни дълги нокти, че едва ли би могла да натисне спусъка на някой „Макаров“.
Не ми се наложи дълго да се чудя с какво се занимава грацията. В едно от посещенията й в центъра за красота влезе със слънчеви очила при все, че метеорологичните условия изобщо не го налагаха. Наложи се обаче да си свали очилата, за да се погрижат за изящната й изкуствена коса.
Тогава видях, че над познатата усмивка се синее окото й, но не ирисът...така де, сещате се. Тогава ми светна какво работи. Ами тя е жена на мъжа си, и в най-добрия случай само на него! Стана ми мъчно за момичето. Но нали то си е избрало професията.
Значи, би трябвало да познава рисковете, свързани с нея. Недостатъците на този вид дейност са, че основният и водещ фактор е външният вид, има голямо текучество на работни кадри и те заменят често с доста млада.
В някои от случаите, в които си се сдобил с потомство, може да получиш и възнаграждение за периода, до който потомството навърши 18. При тези обстоятелства, честно да си кажа, изобщо не искам да приличам на нея!
По-добре ми е да мога да се облека сама, да се нахраня в компанията на хора, оценили не само външния ми вид, да се забавлявам и да разглеждам света със средства, цената, за които не съм аз! Харесвам да гледам небесните обекти без слънчеви очила, но най-много харесвам свободата си!
Дали пък Барби не иска да прилича на мен?
Знае ли човек? На кое му се казва щастие и на кое мазохизъм?
Още от Колонката на Кали:
Никой не ни обеща, че ще е лесно
Добави ни в предпочитани източници в Google
