На днешната дата през 1973 г. е роден Боян Петров. Каквото и да кажем за него, ще е малко - той е човек, голям като връх! Продължаваме да говорим за него в сегашно време, защото винаги ще бъде пример за борбеност и смелост, на която малко са способни. Споделяме с вас текста на Росен Карамфилов, писан 9 дни след изчезването на алпиниста, без корекции. За да го почетем на рождения му ден, да си спомним за постиженията и доблестта му, за да погледнем нагоре, към върха - защото сърцата на смелите никога не замръзват.
Надеждата. За нея ми се говори днес. Девет дни след изчезването на Боян Петров. След всичко чуто, видяно и прочетено. Хипотези и мнения колкото искаш. Излишен шум в ситуация, в която би следвало да запазим тишина. Пълна тишина. Да се вгледаме в героизма на героите. Да осъзнам колко съществен е той в това изгубило посоката си време.
Личностите като Боян Петров са пример. Образец за сила на духа и непоколебимост. Те са били родени такива – с огън в кръвта и кураж във вените. Били са родени победители. Но тях вече ги няма, защото не са се спрели пред нищо. Защото са предпочели да изкачат своите собствени върхове, да покорят самите себе си, пред другата алтернатива – да се откажат, да вдигнал бяло знаме и дотам.
Обратното е животът без страх. Това е всъщност истинският живот. Онзи, който не се живурка, а се живее. Грамадният живот, който никога не чака. Той просто идва и ни помита като цунами. Той е създаден да се живее от храбри хора. Не от комформисти и нагаждачи, а от храбри хора. Тия, които продължават да се претопяват...
Моля се Боян да е жив. Моля се да го върнат. Моля се да има Господ и Той да е всемогъщ. Откак се помня вярвам в Него и неговата промисъл, дори когато ме е разочаровал. Разочарованието е винаги неизбежно. То е част от процеса. Но понякога слънцето изгрява и в най-мрачните моменти. И тогава разбираме, че молитвите и позитивната енергия не са прах във вятъра. Свалям шапка на всичките екипи, втурнали се да спасяват Боян, с ясното съзнание, че те също поемат риск и може да пострадат и изобщо – че какво ли не може да им се случи. Слушах вчера някакъв специалист, който каза по темата следните думи: „Нашата идея е да спасим Боян, но не и да изгубим повече хора...“
Тръпки ме побиха, като го чух. Обективно погледнато, беше прав. От друга страна ми хрумна една такава мисъл: тия хора, тръгнали на мисия, имат своята кауза – героите искат да спасят героя. Те също могат да бъдат затрупани. Те също могат да загинат.
Никой от нас все още няма представа какво ще ни бъде съобщено по новините във връзка с Боян Петров. При всяко едно положение ще остане в историята. Защото именно той и такива като него я пишат. Голямата история на света. Те променят историята. Те я правят величествена и значима. На първа страница вътре ми се ще да бъде написано ето така, с главни букви:
„СЪРЦАТА НА СМЕЛИТЕ НИКОГА НЕ ЗАМРЪЗВАТ."
