Когато кажем на някого, че е светъл човек, му правим комплимент. Хората, които светят, са готини. И понеже това е хубаво, а още повече, че всеки има собствена, а не отразена светлина, ето нещо, за което да помислиш в контекста на коледната звезда на твоята елха. Тя вероятно също свети, вероятно й се радваш, за това че сияе и вероятно си я сложила на върха на елхата.
Станаха много пъти вероятно, нали ?
А и щом коледната звезда на елхата ти е на нейния връх, значи ти е ценно светлината от звездата да е най-горе. Нали? Много ясно.
Какво означава да светиш?
Означава да знаеш, че светлината е в теб и няма значение какво ти се случва и колко е тъмно около теб. Няма значение дали, кой и колко вярва в теб.
Няма значение дали и колко светят хората около теб, както и абсолютно няма значение дали някой ти е казал, че хората, които светят, са някакви наивни ненормалници и много по-яко да си тъмна, нацупена и с леко премрежен поглед на недостъпна кучка, сакън някой да не си помисли нещо друго или не дай Боже да се възползва от твоята светлина. Да знаеш, че това поведение много си отива на гадже на някой полуграмотен тип с къси пари, малка глава, леко набола брада и яке с пухчета по края на качулката, който кара старо беемве с регистрация СО или ВР и духовният (и по принцип всякакъв) оргазъм му е в заведение в Студентски град.
Дай да се върнем към светлината, че ми стана много мрачно и тъжно, като се сетих за тоя тъмен балкански субект – лошото момче от студентски град. Така.
Светиш и когато търсиш любов, без много големи успехи в това начинание и без значение, че плуваш в море от бая хейт около теб, дори и да не е насочен към теб. Хейта си е хейт и той витае във въздуха и трови въздуха.
Светиш и не се оправдаваш, че не ти се свети, защото по принцип е мрачно и е уморително да светиш, а и не ти се свети, защото не виждаш смисъл да светиш. Не. Ние всички сме поставени в еднакви обстоятелства и именно в тези обстоятелства някои оправдават отразяването на чуждата светлина с обстоятелствата, а други светят въпреки тях. Не ти е виновно нищо. Или светиш, или не светиш. Тези, които казват, че при идеални обстоятелства ще обичат, ще светят, ще се стараят, няма да нараняват, ще бъдат перфектни, ще бъдат всичко, което не са, са точно всичко, което са и при най-перфектните обстоятелства. Те не светят, даже и на габарити, а търсачи на перфектните обстоятелства, които така и никога не намират.
Светиш, дори и всеки ден да ти се струва като всеки ден с все същата песен, дори и когато всичко в теб е счупено толкова, че го дочупваш с всичко, което правиш и всичко, което ти правят.
Светиш, дори и когато на твоя рожден ден няма парченце торта за теб самата.
Светиш, дори и когато дъждът, който вали, ти се струва, че вали винаги и само над теб, а плочките, по които вървиш, ти се струват умишлено хлъзгави и счупени само под твоите крака. И тогава светиш. Защото светлината е повече от оправдание да не светиш.
Светиш, когато отдавна нямаш връзка с никакъв източник на светлина. Или топлина.
Светиш, дори и когато мечтите ти са се оказали по-неприятните роднини на илюзиите, а именно разбитите илюзии.
Светиш не, защото си прочела всички тъпотии на света за позитивната настройка и чудото на позитивното мислене и не защото си чела, че ако ходиш нахилена, като тиква, ще ти се получават нещата. Всичките неща.
Да светиш не означава да ходиш нахилена като надрусана.
Да светиш означава да ти личи, че си светла, дори и когато е тъмно.
Нищо от нещата, които изброих не са причина. Те са алиби да не светиш.
Не ти трябва алиби, за да светиш. Не ти трябва чуждото одобрение.
Светиш заради себе си.
Светиш заради собствената си нужда от светлина, която да свети в мрака.
Светиш, защото в тъмното светлината се вижда.
Светиш, защото те е страх от мрака, а ако знаеш, мрака колко го е страх от светлината, просто се ужасява, кoгато я вижда.
Светиш, защото си чела за светлите умове на Вселената.
Светиш, защото виждаш звездите.
Светиш, защото тогава и децата светват.
Светиш, защото децата трябва да видят как се свети. И да знаят колко важно е да светят, а не да търсят алиби.
Светиш, защото си жива. А си жива, не само защото живееш и далеч не само, защото дишаш
Светиш, защото никой не може да свети вместо теб. И като теб.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
