Има ли извинение изневярата?! Докъде можем да прощаваме и колко сме склонни да сгрешим в преценката си за снизходителност? Имам категоричен отговор. Любовта е понятие, което съдържа в себе си прекалено много нюанси, но винаги има цвят, който преобладава.

Физическата изневяра и ревността при някои жени нямат знак за равенство помежду си, за други – това са тъмната и светлата страна на едно и също лице. За мен изневярата в духовен смисъл е по-непростимата. На ментално ниво всяка жена живее с представата, че е единствена. Или поне ѝ се иска да бъде така. Друга жена да бъде предпочитана пред теб, е адът в умален вид тук и сега.

Да знаеш, че целува друга, не е толкова страшно, но е болезнено до смърт да копнее по нея.

Минавам за широко скроена личност. С времето съм се научила на много неща, включително да обичам и да не очаквам непременно любов в замяна. Но когато мъж твърди, че е с теб заради теб самата, ти или безрезервно му вярваш, или съмненията те самоубиват бавно, за сметка на това мъчително. С времето осъзнах, че не е толкова важна прегръдката като акт за близост и отдаденост, колкото начинът, по който те докосва любимият мъж.

Няма извинение за емоционалната изневяра. Писането на тайни есемеси, скритите му мисли под затворените клепачи или отнесеният му поглед посред бял ден, докато яде приготвената от теб супа, са непростими.

Така че, мили мой, целувай други жени. Казвай им "обичам те", ако представата ти за мъжественост го налага. Аз нямам против те да разберат колко си готин и колко си неподражаем в отработеното кавалерство и в начина, по който обладаваш телата им.

Но когато си до мен, мисли единствено за мен. Не се изкушавай да посягаш към телефона или да си представяш свят, в който не съществувам.

Стрихнинът в супата не е за предпочитане. Нали?

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.