Страховете на жените трябва да се помнят. Всеки техен страх е свързан с нуждата да бъдат обичани.

Любовта подхранва чувствата им, обозначава ги.

Жените правят куп неща за любимите мъже. Хранят ги, подкрепят ги, разбират ги или поне се опитват да ги разбират.

Мъжете връщат жестове, като купуват цветя или подаръци. Това е техният начин да заявят чувствата си. Рядко се сещат, че допирът и целувките стигат. Трябва да стигат.

Живеем в свят на безмилостна конкуренция. Свят, в който егоизмът е движеща сила. В днешни времена женските страхове се изопачават все повече заради идеята, че жената непременно трябва да си осигури висок социален статус.

Ние, жените, постепенно предпочитаме материалната сигурност пред алтернативата мъжете да ни обичат, оценявайки единствено това, което сме.

Дълбоко в себе си всяка жена копнее за любов. Човешките същества изпитват чувства. Разумът, обаче, ни тласка към една друга действителност, в която думите и отиграните жестове преобладават.

Не искам да бъда разумна. Искам да ме е страх, че няма кой да ме обича. Искам да споделям мълчанието, не думите.

На какво ще заприлича светът без любовните страхове на жените?

Къде ще отиде цялата любов, от която те винаги ще се нуждаят?

Вече не получаваме пощенски картички с "Обичам те", защото си мислим, че дистанционната обич по мобилния телефон стига. Не пишем писма.

Забравяйки собствения си почерк, захвърлени в измамната сигурност на парите, все повече се отдалечаваме от страха, че няма да бъдем обичани.

Страховете на жените трябва да се помнят. Защото точно тези страхове ни правят жени, а светът – уютно място за хора, които копнеят да се обичат взаимно.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.