Старата година е мъртва, да живее новата година!

жена сутрин
Снимка: Unsplash.com

Росен Карамфилов

2017-та вече е в историята. В миналото. Имам чувството, че всичко наоколо се е рестартирало, че е започнало живота си отначало. Дори котките и кучетата ми се струват щастливи.

Сякаш есента не си е отишла. Видях три влюбени двойки по „Витошка“, баба и дядо се държаха за ръце и си шушукаха нещо помежду си. Скейтър профуча покрай мен с бясна скорост, животът продължаваше в ритъма на музиката в слушалките ми. 

Ето ги. Новите 365 денонощия, в които имаме възможност да бъдем. Просто да бъдем. Без да се стараем излишно. Няма особен смисъл в излишното старание. Хубавите мигове идват сами. Номерът е да умеем да ги оценяваме. Не тогава, когато ги изгубим и стане късно, а навреме. Трябва да създаваме сами поводи за радост на близките си. Близките са опората. Не само роднините. Близките. Приятелите. 

Тези дни доста бях на маса, както и вие, предполагам. За пореден път се уверих в старата истина: не е важно какво пиеш, а с кого. Атмосферата се създава от хората. Хората сме енергия. Положителни и отрицателни заряди. Добре, че са празниците да ни събират. Заедно. Всеки с топлотата си. Всеки с радостта си. 

Самата трапеза и разговорите около нея, носят един такъв уют, който те преследва после известно време с носталгия, докато седиш зад бюрото си в офиса и се опитваш да работиш. 

Коледната атмосфера лека-полека се стопява – не дават "Сам вкъщи" по телевизията, коледните лампички по прозорците бавно угасват, идва време за сесия, идва време за даскало, идва време за екшън и ти си в главната роля.

жена сутрин
Снимка: Unsplash.com

Подозирам, че отдавна си спрял да вярваш в дядо Коледа. В случай, че греша – благородно ти завиждам. Детството винаги ще ми липсва. Да вярвам приказки, в елена Рудолф, в Снежанка и седемте джуджета и в супергероите, които като малък ме изпълваха с възхита. Вече знам какво е анимация и някак магията се изгуби. 

Отдавна не съм дете и не очаквам нищо даром от другите. Опитвам се да ги карам да се усмихват. Да забравят за кратко какво не е наред и да си спомнят какво имат и защо може би си заслужава да го съхранят. Или поне да направят опит да се обичат повече и по-малко да се раняват. Затова прописах поезия навремето. Допадаше ми идеята да сдобрявам мъжете с жените им, но да не съм способен да се сдобря със своята. Оптимист. Глупак.

жена
Снимка: Thinkstock

Усещането за вечна есен напоява въздуха. Всъщност е едва януари. И цялата реалност се рестартира. Променя се цифрата в календара. Променяме се и ние. Колкото и да твърдим обратното. Няма как да останем същите. Остава ни само да правим опити. Остава ни само да рискуваме. Да падаме и да ставаме красиво в снега и да не ни пука за студа. Студът е измама, за разлика от любовта – онова състояние на вътрешна висота...

Вдигам тост:

За Любовта! 
За Жената!
За Нея!

Тази година. 
И всяка следваща.

Прочетете още от Росен Карамфилов:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кой е любимият ви герой от "Приятели"?

Оферти