Да, истина е! Новото парче на Папи Ханс е абсолютен хит! Колкото и да се бунтуват някои от вас – фактите си остават факти! Цифрите не лъжат – 2 милиона гледания за по-малко от месец. Това е положението. Рибата е избита. Друг е въпросът дали с нещо съдържателно или с простотия. Според мен тази песен не е нито едно от двете. Тя е един голям майтап.
Евала на Константин Трендафилов, който впрочем имам възможността да познавам лично поради това, че и двамата сме поети. Евала за кое ли? Ами за това, че за разлика от повечето родни пишещи с его до небесата, на него не му пречи да се самоиронизира. Мнозина го сравниха с Икебаната, и с не знам кой още. Според мен това сравнение е неуместно.
Образът на Папи Ханс, в който Кокича така умело се е превъплатил, ми изглежда доста по-поносим и откъм цялостна визия. Освен това силно вярвам, че доста повече му върви с нежния пол, отколкото на Джорджано.
Нямам идея какво не му харесват критикиратите. В България е пълно с такива. Не критици, а критикари. Те само чакат да захапят някого, понеже му е дошла идея за нещо преди на тях самите да им хрумне. Язък! И започват да философстват и да се правят на велики.
Всъщност всичко е толкова просто. Става дума за комерсиална песен, която зарибява. Онзи ден си направих експеримент в метрото. Измънках си под носа „кекс“ и трима тийнейджъри веднага започнаха да се хилят и да припяват. Това означава, че вирусът е пуснат и заразата е разпространена. Твърде късно е за задълбочени анализи. Време е да се поразкършим!
Сигурно някои от вас са забелязали, че клипът на песента стартира с едно разсмиване. Не ви ли става ясно защо? Още след първите десет секунди би следвало да се разбере, че цялото нещо е шега. Намигване. Поредица от намигвания.
Каква естетика трябва да търсим в една шега със сравнително банален сюжет – две мадами с хубави дупета танцуват под звуците на инструментала, докато Папи Ханс им мята влажни погледи.
Тези неща продават. Те нямат художествена стойност. Те не са изкуство. Изкуството е нещо различно. То е обратното на комерсиалността. Чел съм книгите на Константин и мога да кажа, че са далеч от личността и творчеството на Папи, нищо че двамата са един и същи човек. Просто на единия изобщо не му пука какво ще кажат хората и си прави кефа, без да се интересува от мнението им. Пък те нека говорят каквото искат.
Няма кой да ги чуе.
Уредбата е усилена до максимум. Кексът е готов. Хапвайте. Най-доброто предстои.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Да можеш да си купиш красотата, все едно си купуваш баничка за закуска...
- Жената, мой човек, не е до теб само за да ти направи салата и да ти сипе ракия
- Хайде да си ги премерим... лайковете!
