Щастието е между печката, мивката, пералнята... и с 12 яйца

Щастието е между печката, мивката, пералнята... и с 12 яйца
Снимка: Thinkstock

Маргарита Петкова

За нас е удоволствие да ви представим нашия специален гост-автор Маргарита Петкова! Маргарита няма нужда от представяне, защото тя е една от най-силните и ярки съвременни български поетеси, носител на десетки награди за стихове и проза, автор на стихосбирки, сред които "Всичко!" и "Абсурдни времена" (в съавторство с Добромир Банев).

Първият ѝ материал за читателите на Edna.bg ви споделяме сега:

Най обичам сладкарските рецепти, които започват с „Вземете 12 яйца”, защото не ги чета нататък.

Като започне едно нещо така, представям си какво следва и колко часа ти трябват, за да отделяш жълтъци от белтъци, да добавяш една смес към друга лъжичка по лъжичка при непрекъснато бъркане, да отброяваш капки есенция, да печеш, да охлаждаш и пак да печеш, да омацотиш половината налични купи и тавички, да пълниш шприцове и да заглаждаш глазури и накрая тортата, за която си се въртяла из кухнята като изоглавена овца, да добие вид на неизригнал вулкан с потекъл от средата баварски крем, който в никакъв случай няма вкус на оригиналния такъв.

Сладкарството е тънък занаят. Лично на мен никога не ми се е удавал, пък и не съм си правила труда да го усвоя с цената на скъпите съсипани продукти.

Стига ми, че мога да правя кекс с едно яйце, пухкави бухтички и леко опърпани палачинки. Ама съвсем лекичко, та като ги завия със каквото сладко ми се намира под ръка (купено, разбира се), да имат съвсем приличен вид и децата, докато се обърна, да ги ометат от чинията.

Това, дето бързата работа била срам за майстора, е просто народна приказка и поуката ѝ е точно обратната. Не че не съм правила пипкави работи, ама чак пък да свивам гръцки сармички колкото кутрето ми, не, благодаря.

Може да кажете, че не съм добра домакиня и ще сте прави. Обикновена домакиня по принуда съм. Защото няма как да не готвя някоя манджичка, да мия чиниите и мета трохите от пода, с които иначе спокойно бих могла да отглеждам две-три кокошчици.

Като погледнеш реално, поне една трета от живота на всяка жена минава между печката, мивката и пералнята, докато влачи прахосмукачката. Това е работа, дето няма как да не се върши. Да, бе, имаш помощници в семейството, ще те отменят в някоя от дейностите, но по принцип на твоите ръце лежат те.

Защото няма как по изконния мъжки маниер да се тръшнеш на дивана с книжка в ръка и умът ти да се възторгва от четмото, докато съвестта те гризе, че децата няма какво да гризкат. Не че и това не съм правила, оставяйки ги на каквото има в хладилника, не свъсвайте вежди и не свивайте устни, всяка го е правила. И аз съм хора, и ние сме човек.

От баба си знам, че женската работа край няма, че женската работа не се вижда, пък и не се счита за трудов стаж. Което се е чистата истина. Хем не може без нея, хем обаче не трябва да се вторачваш и да се превръщаш в маниачка на тема гозби, ни прашинка по мебелите и прозорците да блестят като витрина на лъскав магазин.

Тичаш на работа, връщаш се с пълни торби, ръцете ти увисват до под коленете, та замязваш на орангутан, събличаш дрехите за навън, намъкваш се в домашните и запретваш ръкави да вземеш 12 яйца… айде, няма нужда!

Уж преигравам, ама всяка една жена чудесно ме разбира.

Боже, като си помисля как като млада булка в обедната почивка притичвах до вкъщи да сервирам на мъжа си току-що спретнато пиле с картофи в електрическата тенджера, защото смятах, че така се гради най-здравата клетка на обществото.

Беше възможно по простата причина, че работех срещу блока, в който живеехме и имах обедна почивка 1 час.

Пък и пусто желание да демонстрираш домакински умения и доброжелателно отношение. Не, не му стоях диван-чапраз, само това оставаше, но като ме завъртя шайбата с първото дете, наблегнах на кашичките и пюретата, щото майката винаги стои преди домакинята. След третото дете къщната работа с всичките ѝ салтанати се превърна в рутинно самозадължение.

Пък и в крайна сметка нелепо е да се движиш като сомнамбул с парцал за прах в едната ръка и 12 яйца в другата. Я се опитайте да го направите тоя номер. Няма да ви се получи, а на бас! Пък и мъжът ви хич няма да вдигне поглед от вестника или да го отмести от Шампионската лига по телевизора, за да ръкопляска на еквилибристичните ви напъни.

Няма рецепти за семейно щастие (това за мен е оксиморон, но за него друг път), в тази територия вървиш винаги като през минно поле, опипом, и трупаш опит. Понякога сладък, понякога горчив, най-често с лютиво-кисел вкус. Но от опит глава не боли.

И се сетих, че мен никога не ме е боляла главата. Сериозно.

Не защото е празна, както ще репликира веднага някой. Просто взимам едно яйце, отделям внимателно жълтъка, с който си правя маска на косата по бабина рецепта, а с белтъка и сока от един лимон – маска на лицето. След половин час спалнята вече ухае на ванилия. Не от току-що изпечена торта, а от трите капки парфюм.

Останалите 11 яйца? Ами те си стоят в хладилника, където им е мястото.

Припомнете си още:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент