Стефания Колева
Точка ком. Точка нет. Точка бг.
Днешният ни свят е немислим без точката. Както детството ни беше немислимо без Точица. Добре, де „Антон и Точица“.
Слагаме точката и продължаваме напред. И в интернет пространството, и в делника.
Днес - обличаме роклята на точки и тръгваме по пътя. По стария път или по нов? Защо питате? Важното е, че сме по пътя и сме на точки.
Но...
Разбрах! Не всеки слага лесно точката и тръгва - характери най-цветни. На земята живеем, знаем се – различни сме. На едни им е по-лесно да облекат костюма с две точки и едно леке. На друг с точка и запетая. На трети... на трети му стои добре многоточието.
На калинката – черните точки. На леопарда – кафявите.
На волейболния отбор, ааа прочетете си правилника сами! Бяха двадесетина точки, май?
Ученикът мрази от точка А до точка Б. И с право ги мрази, особено когато се пита скоростта колко е. Колко е за километрите в час. Ами спазвайте знаците. Толкова е скоростта, колкото пише на знака. В противен случай ти взимат точки. Или левове...
Някои имат черна точка, а така не ми се говори затова. Черна точка на носа. Не говоря.
Други имат червена точка. В детската градина.
Трети, четвърти, пети, шести и така до безкрай имат точка на пресичане. Някъде. Дори и да не се познават, дори никога да не са чували един за друг. Нещо от тях, от нас, се пресича с другите. Мисъл, закуска, любим роман, лош филм, пътешествие, метеорологични условия, любов, смях, спорт, падаща звезда, изгрев, мравки по гърба и какво ли още не. Имаме точка на пресичане.
Само успоредните прави нямат точка на пресичане – геометрия.
Напомня ми за салама – всяко нещо си има край, а саламът има два (казано е в „Златният телец“). Но това няма нищо общо с геометрията, нито с точките. Въпреки че до нас в магазина дават точки на касата. Когато събереш достатъчно, можеш срещу тях да си вземеш салам. Салам за точки. Но да не навлизаме в темата „сливи за смет“. И все пак кой трупа точки, кой кмет ли, заместник кмет ли трупа точки от сметището... Добре, казах, че за боклуци няма да говоря.
Когато бях малка, едно момченце, през прозореца отсреща, правеше нощем точка в стаята ми с фенерчето си. Гледах в точката и бях щастлива, знаех, че не съм сама в тъмното. Но скоро се преместихме да живеем в друга точка на града. Тогава започнах да гледам в една точка. И така около цяяяла седмица. Ами да, затова го разказвам – зависи от гледната точка. А тя - от точката, в която гледаш.
Така, както върви, мога да продължа дълго да досаждам. Да ровя в една точка. А не бива. Знаете ли къде е точката на досадата на ходилото? Точно над точката на лумбагото мисля, че беше.
Но друг път за лумбагото.
Сега искам да завърша с удивителна.
Удивителна е шапката ти на точки! Точка по въпроса!
Послепис:
"Аз, както и вие, сме една от малките точици, които се виждат от прозореца на самолета."
Шон Пен
* * *
Прочетете още от Стефания Колева в Edna.bg:
Вчера е история. Утре е надежда. Днес е подарък!
Йо-йо ефектът или свършва ли вярата с последното парче козунак?
* * *
Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.
