Михаела Петрова
Почти не остана човешка дейност, за която да не се препоръчва някакъв ритуал. Много е актулно да се вадят от скриновете стари традиции и след някакво въведение, в което деликатно или по-осъдително се размахва пръст, че сме забравили корените, че не следваме едно или друго и от там идват бедите ни, се обяснява какво и как се прави, за да следваме правия път.
Напоследък доста хора приписват бедствия, нещастия, раздели, болести на това, че не са направени някакви ритуали, че е изгубено познание за корена и какво ли не.
Паралелно с актуалната българска тематика за връщане към корена има куп привнесени практики – индийски, индиански, перуански, хавайски, древни култове към различни богове – гръцки, скандинавски, индийски, китайски, етруски. Засега африканската митология ни е леко спестена, но и нейния ред ще дойде. Неизбежно е, според особеностите на миграционната политика от последните години.
Раздяла с житейския банален план
Религиозните практики са съвсем отделна история. При тях, разбира се, всичко, което не съответства на канона на дадена религия е езическо, респективно – нещо много лошо.
Но пък от трета страна – пазарът предлага: сбъдване на желания, сдобиване с пари, ритуал за изцеление, практика за женственост, мистична терапия за двойки, всичко има в супермаркета и е нормално на човек да му стане интересно, да се изкуши да изпробва различни неща, от различни култури, нещо повече – от различни лични светове.
Наскоро казах на една жена нещо от българските традиции, което съм научила докато следвах филологията си. Тогава ми беше харесало и когато ситуацията е такава, че някаква древна традиция го изисква, си го правя. Жената се притесни, че не го е знаела. Каза ми: „Ауу, ами това трябва хората да го знаят.“. „Не трябва“ - казах й. „Как така „не трябва“, то е ценно, ти защо го правиш?“. „Защото го знам – знаеш ли нещо, то вече е твое убеждение и ако не го направиш, оставаш с тъпото чувство, че си сбъркал. Но ако не го знаеш, ако такова убеждение не присъства у теб, няма как да се почувстваш зле, че не си го направил. Цялата история е да се почувстваме добре“. А приятелката, която беше с мен, използва случая да каже: „Това го забравям веднага. То, човек ако трябва да прави всичко, което се знае, и „се прави“, ще му се отще да живее. Хайде просто да вървим напред и това е.“
Честно ли е да искам този мъж?
Идеята на ритуала, без значение дали е древен, колкото света или нов-новеничък, измислен с отварянето на очичките сутринта, е да създадеш фокус, да задържиш намерението си по-дълго от 7 секунди, да го почувстваш като нещо реализирано и да усетиш как се чувстваш. Добре ли ти е, или нещо не е наред. Тогава обикновено се прави и някакво ритуално действие, което символизира материализацията.
Нямам нищо против традициите, напротив – бяха ми толкова интересни, че дори си построих дипломната работа върху тях. Но също така житейската практика ме е научила на някои неща. Първо, че всяко семейство си има някакви неща, които предава от поколение на поколение и обикновено, ако се отнася до важни семейни събития, е важно това да бъде следвано, а не нещо, което сме научили току-що и като някакви бунтари, тръгваме на война срещу цялата фамилна история.
Второ, ако по някаква причина тези традиции са изгубени или не е имало как да бъдат предадени – тогава си напълно свободен да създадеш свои собствени. Цялото знание е в гените ни. И ако се позастоим в тишината на вътрешното си пространство, можем да усетим какво най-много искаме да направим в някакви важни моменти, когато е необходимо да бъде извършен ритуал – раждане, кръщене, венчавка, преминаване отвъд.
Спомнете си – каквито и традиции да сте спазвали, винаги в тези моменти е имало нещо, което ви е хрумнало ей така, от нищото, появила се е някаква синхроничност, може би случаен човек, който ви е дал интересна идея или просто усмивка и добро настроение и хоп, почувствали сте се добре и на мястото си. И сте направили първата истинска крачка в новото си „бъдене“ с хубаво чувство.
Защо отказвам да участвам в междуполовата война
Функцията на всички ритуали е да се постигне точно това състояние – да встъпиш в новата си житейска пътека с благословия. И смело сърце. А сърцето е най-смело, когато нищо не го плаши. Когато прелива от живот и се чувства добре.
Ние вече сме стара цивилизация. Дори да не го помним, знаем всичко. И съвсем несъзнателно правим малките си ритуали в движение, на подсъзнателно ниво се чувстваме достатъчно подготвени, за да си измисляме и нововъведения, които са в естествен синхрон със средата и дори с мобилните технологии. Нищо не е изгубено. Правим го постоянно.
Още от сутрешното кафе, чай, смути или гореща вода с лимон. Това също е ритуал – и не е за събуждане, а за преход към деня. Кафето не ме разсънва, а ми дава време за фокус към планираните задачи през деня, подреждам си приоритетите, дори и само мислено и след това съм готова за старт. Със здравословните сутрешни табиети – казваме на тялото: днес ще бъдеш здраво. Със сутрешния тоалет и грим – днес си красива.
Всяка жена го знае – ако не си хареса нещо във външния вид, е готова да се върне в леглото и ако не може да измисли, че е болна от грип, целия й ден се скапва. В момента, в който огледалото й върне обожаемо отражение, тя е готова да излезе бързо и да „повдигне планини“ през деня – да бъде комуникативна, женствена, привлекателна, да й се получават нещата, които е решила да прави. Без да приема някоя и друга спънка за нещо фатално. Онова, което не й се получи не й скапва деня – приема, че не му е дошъл момента или не е достойно за нейното великолепие, все едно. И това състояние на духа е естествено, ако си е направила нейните си лични ритуали, които са внесли в нея усещането, че се чувства добре.
Аз съм от тези, които много неща знаеха – някога. Вече не ги знам. Забравям кога „какво се прави“ и ако някой ме подсети, се напрягам. Спомням си колко беше уморително да знаеш всякакви традиции и ритуалчета. Отказах ги, както хората отказват алкохола и цигарите. Не съвсем без упорство, защото имаше период, в който се чувствах гузна, ако нещо не направя както трябва. И не случайно правя тази аналогия. Отказах ги, когато осъзнах, че за мен се бяха превърнали в зависимост, в пристрастяване.
Сега следвам единствено интуицията си. И онова, за което си давам време, преди да взема каквото и да било решение за нова крачка в живота си, е да съм сигурна, че действам от състоянието, наречено „добре съм“.
