Себе си - единственото нещо, което мога да следвам

жена зима
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Почти не остана човешка дейност, за която да не се препоръчва някакъв ритуал. Много е актулно да се вадят от скриновете стари традиции и след някакво въведение, в което деликатно или по-осъдително се размахва пръст, че сме забравили корените, че не следваме едно или друго и от там идват бедите ни, се обяснява какво и как се прави, за да следваме правия път.

Напоследък доста хора приписват бедствия, нещастия, раздели, болести на това, че не са направени някакви ритуали, че е изгубено познание за корена и какво ли не.

Паралелно с актуалната българска тематика за връщане към корена има куп привнесени практики – индийски, индиански, перуански, хавайски, древни култове към различни богове – гръцки, скандинавски, индийски, китайски, етруски. Засега африканската митология ни е леко спестена, но и нейния ред ще дойде. Неизбежно е, според особеностите на миграционната политика от последните години.

Раздяла с житейския банален план

Религиозните практики са съвсем отделна история. При тях, разбира се, всичко, което не съответства на канона на дадена религия е езическо, респективно – нещо много лошо.

Но пък от трета страна – пазарът предлага: сбъдване на желания, сдобиване с пари, ритуал за изцеление, практика за женственост, мистична терапия за двойки, всичко има в супермаркета и е нормално на човек да му стане интересно, да се изкуши да изпробва различни неща, от различни култури, нещо повече – от различни лични светове.

Наскоро казах на една жена нещо от българските традиции, което съм научила докато следвах филологията си. Тогава ми беше харесало и когато ситуацията е такава, че някаква древна традиция го изисква, си го правя. Жената се притесни, че не го е знаела. Каза ми: „Ауу, ами това трябва хората да го знаят.“. „Не трябва“ - казах й. „Как така „не трябва“, то е ценно, ти защо го правиш?“. „Защото го знам – знаеш ли нещо, то вече е твое убеждение и ако не го направиш, оставаш с тъпото чувство, че си сбъркал. Но ако не го знаеш, ако такова убеждение не присъства у теб, няма как да се почувстваш зле, че не си го направил. Цялата история е да се почувстваме добре“. А приятелката, която беше с мен, използва случая да каже: „Това го забравям веднага. То, човек ако трябва да прави всичко, което се знае, и „се прави“, ще му се отще да живее. Хайде просто да вървим напред и това е.“

Честно ли е да искам този мъж?

жена зима
Снимка: Thinkstock

Идеята на ритуала, без значение дали е древен, колкото света или нов-новеничък, измислен с отварянето на очичките сутринта, е да създадеш фокус, да задържиш намерението си по-дълго от 7 секунди, да го почувстваш като нещо реализирано и да усетиш как се чувстваш. Добре ли ти е, или нещо не е наред. Тогава обикновено се прави и някакво ритуално действие, което символизира материализацията.

Нямам нищо против традициите, напротив – бяха ми толкова интересни, че дори си построих дипломната работа върху тях. Но също така житейската практика ме е научила на някои неща. Първо, че всяко семейство си има някакви неща, които предава от поколение на поколение и обикновено, ако се отнася до важни семейни събития, е важно това да бъде следвано, а не нещо, което сме научили току-що и като някакви бунтари, тръгваме на война срещу цялата фамилна история.

Второ, ако по някаква причина тези традиции са изгубени или не е имало как да бъдат предадени – тогава си напълно свободен да създадеш свои собствени. Цялото знание е в гените ни. И ако се позастоим в тишината на вътрешното си пространство, можем да усетим какво най-много искаме да направим в някакви важни моменти, когато е необходимо да бъде извършен ритуал – раждане, кръщене, венчавка, преминаване отвъд.

жена зима
Снимка: Thinkstock

Спомнете си – каквито и традиции да сте спазвали, винаги в тези моменти е имало нещо, което ви е хрумнало ей така, от нищото, появила се е някаква синхроничност, може би случаен човек, който ви е дал интересна идея или просто усмивка и добро настроение и хоп, почувствали сте се добре и на мястото си. И сте направили първата истинска крачка в новото си „бъдене“ с хубаво чувство.

Защо отказвам да участвам в междуполовата война

Функцията на всички ритуали е да се постигне точно това състояние – да встъпиш в новата си житейска пътека с благословия. И смело сърце. А сърцето е най-смело, когато нищо не го плаши. Когато прелива от живот и се чувства добре.

Ние вече сме стара цивилизация. Дори да не го помним, знаем всичко. И съвсем несъзнателно правим малките си ритуали в движение, на подсъзнателно ниво се чувстваме достатъчно подготвени, за да си измисляме и нововъведения, които са в естествен синхрон със средата и дори с мобилните технологии. Нищо не е изгубено. Правим го постоянно.

жена зима
Снимка: Thinkstock

Още от сутрешното кафе, чай, смути или гореща вода с лимон. Това също е ритуал – и не е за събуждане, а за преход към деня. Кафето не ме разсънва, а ми дава време за фокус към планираните задачи през деня, подреждам си приоритетите, дори и само мислено и след това съм готова за старт. Със здравословните сутрешни табиети – казваме на тялото: днес ще бъдеш здраво. Със сутрешния тоалет и грим – днес си красива.

Всяка жена го знае – ако не си хареса нещо във външния вид, е готова да се върне в леглото и ако не може да измисли, че е болна от грип, целия й ден се скапва. В момента, в който огледалото й върне обожаемо отражение, тя е готова да излезе бързо и да „повдигне планини“ през деня – да бъде комуникативна, женствена, привлекателна, да й се получават нещата, които е решила да прави. Без да приема някоя и друга спънка за нещо фатално. Онова, което не й се получи не й скапва деня – приема, че не му е дошъл момента или не е достойно за нейното великолепие, все едно. И това състояние на духа е естествено, ако си е направила нейните си лични ритуали, които са внесли в нея усещането, че се чувства добре.

жена зима
Снимка: Thinkstock

Аз съм от тези, които много неща знаеха – някога. Вече не ги знам. Забравям кога „какво се прави“ и ако някой ме подсети, се напрягам. Спомням си колко беше уморително да знаеш всякакви традиции и ритуалчета. Отказах ги, както хората отказват алкохола и цигарите. Не съвсем без упорство, защото имаше период, в който се чувствах гузна, ако нещо не направя както трябва. И не случайно правя тази аналогия. Отказах ги, когато осъзнах, че за мен се бяха превърнали в зависимост, в пристрастяване.

Сега следвам единствено интуицията си. И онова, за което си давам време, преди да взема каквото и да било решение за нова крачка в живота си, е да съм сигурна, че действам от състоянието, наречено „добре съм“. 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кой е любимият ви герой от "Приятели"?

Оферти