Александър Петров
Образите и случките в този материал са събирателни и са плод на суровия живот, който се налага да живее мъжът.
Няма нищо необичайно мъж да си хареса някое момиче, но то да му каже „Имам си приятел…“. Не и ако го каже навреме, а не вече с пълна уста. Е, как, дами, да реагираме ние в тоя случай? Ни да го извадиш, ни да не го. В наш'то гърло буца, във ваш'то също. И що?
Срещнах я в един бар. Особеният срам, който изпитвах да заговарям непознати момичета беше все тъй голям. Още по-голямо обаче беше чувството ми на самота в тоя момент. Но по-голям дори от това беше… Той. Меракът. Ама не някакъв небивал мерак на всяка цена, ами по-скоро от типа „няма да съм недоволен, ако правя секс тази вечер”. Или поне до края на месеца.
Още беше първо число на второто тримесечие от последния ми път, така че предпочитах работата да се случи днес. Или поне до края на седмицата. Да, очевидно бях нерешителен. И отидох в крайна сметка във въпросния бар и започнах да се оглеждам – за какво и аз не знам (знаех само, че полът трябва да е женски, ама то в днешно време, Божа работа). И започнах да градя тактика.
„От една страна искам сериозно гадже. От друга страна го търся в бар.“
След тази мисъл беше първият екс. Продължих да разсъждавам.
„Което и момиче да заговоря, то непременно ще си направи извод какво искам от него. А аз не искам това. От друга страна, кажи-речи, точно това искам“
Втори екс.
„Ще оставя съдбата да ми посочи пътя“
Сякаш съдбата чакаше да я приканя и веднага размаха пръст. До мен се настаниха три момичета. Реших, че в тоя момент трябва да се събера и да покажа на поне една от тях … какво мога. А то не беше много. Веднага поръчах няколко шота и небрежно почерпих момичетата. Казахме си наздраве, отпихме и О, Чудо! Забелязах, че едната ме гледа по-особено, все едно се мъчеше да се сети откъде съм й познат.
Със самочувствие си казах на акъла:
„Сигурно си ме гледала при Гала, мацко ;)“
Усетих, че нещата потръгват, когато момичето запристъпва заканващо към мен и нежно ми прошепна на уше „Абе, ти не си ли…
„Аз съм, аз съм…“
„… бившето гадже на Лилито от Айтос“.
Мазната ми, самодоволна усмивка в тоя момент рязко изчезна. Да, аз бях. Оказа се, че двете били много добри приятелки. Осъзнах, че пръстът, който съдбата ми размаха, всъщност е бил среден. И след тоя фал аз как да спася вечерта?
За щастие мои приятели се настаниха в същото заведение. Присъединих се към компанията им - някои от хората не ги познавах, някои от момичетата също. С едната девойка се заговорихме. От дума на дума и... се поцелунахме. От целувка на целувка, я изпратих до нас. От изпратка на изпратка, взе, че реших да се качи с мен. От стълба на стълба, взехме, че се качихме. И тук ви връщам към началото на текста.
Сигурно много мъже не биха обърнали внимание, че чукат чуждо гадже – на мен обаче ми запука чак в ушите. По традиция учтиво я изпъдих със злостни кълни. Не за да я унижа, а за да я накарам да се поучи от грешките си. Да, аз съм възпитател! Май това дразни жените. И май затова нямах гадже от известно време. Все тая….
Но оставете го настрана секса. Пишем толкова за него, защото всеки се интересува от тази тема. Ама, аз истински мисля, че на хората, които правят простотии, трябва ясно да им се показва, че ги правят. Защото, ако и вие си замълчите, ако и останалите си замълчат, тоя човек ще продължи да се дъни и да раздава гадния си пример на околните. И да не ви обърне внимание, поне ще ви е мирна главата, че сте опитали. И не става въпрос само за изневери и любов, става въпрос за всичко. Кой съм аз, че да определям кое е малоумно и кое не? Бившето гадже на Лилито от Айтос.
Вие как реагирате на простотии?
…….
А тая мацка…
„Дали не трябваше да довършим работата и тогава да й кажа, че греши…“
Трети екс.
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov!
