Пробуждането. Надеждата, че смисълът не е изгубен и готовността да се разделиш със състоянието на летаргия.

Животът е спирала. Въртим се около себе си като детски пумпал. Цветовете първо са отчетливи, а после се завихрят в един размазан полутон. Лудо препускане към някакви измислени тревоги и незначителни проблеми.

Пробуждането е лятото за душата.

Времето не просто лекува. С времето се учим да бъдем човечни. Зрелостта и опитът ни карат да намалим темпото, за да се вгледаме в другите около нас. Защото без другите нашите детски игри са безсмислени.

Пробуждането е парад на съвестта.

Мълчахме. Бяхме глухи. Бяхме като навити на пружина, обозначавахме се със заучени движения и фрази. Балерини от музикални кутии с повтаряща се мелодия. Оловни войници с по един крак сред опустошителния свят на алчни плъхове.

Мълчанието е престъпно.

Всяко спестено "обичам те" ни обрича на самота. Въртележката на живота е скучна, когато не я споделяш с друг. Когато няма повод за усмивки.

Слушайте. Вслушайте се.

Говорът е необходим, когато пумпалът забави своето движение.

Пробуждането е повод за празнуване.

Вдишванията и издишванията не са достатъчни.

Това го могат и рибите.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google