С тази приказка за спящата красавица сме заспивали всички. Като деца.
Като поотраснали сън не ни е хващало дали Боби от другия блок или Жоро от фитнеса, или ох, оня, дето идва с мотора да вози сестрата на Грациела, няма да се преобрази някак на мечтания принц, дето ще ни събуди… Но унесени в мечтания, забравяме, че за да се събудиш принцеса, трябва да си заспала като принцеса. По дефолт и по Шарл Перо. Което си е напълно невероятно, та чак невъзможно.
Теорията на вероятностите съществува, който иска да се запознае, въпреки че тя не е приложима на практика в ежедневието толкова, колкото се надяваме. Теория на невъзможностите обаче няма, а всеки ден я живеем. Да, някои са чували онази крилата фраза „Няма невъзможни неща“, ама крилатите фрази не са приложими в битието, освен като изключения.
Човек може да победи себе си, но не и непроменимите обстоятелства. Не бъркайте амбициите с възможностите. Ние минаваме през различните периоди в живота си, само за да разберем кое може и кое не може. Кое е възможно и кое не, кое е в нашите възможности и кое никога няма да е. Тоест, след като тате не е цар, ние не сме принцеси. Можем да станем царици, ако някой цар се ожени за нас, стига да пасем гъски на точното място, в точното време, което е възможно само в частта да купим десет гъски и да ги разхождаме из двора на баба на село. През ваканцията, през отпуската, през времето, в което си търсим нова работа. Няма лошо и да си направим ферма за гъши дроб, тогава ще сме истински полезни за себе си и за света, истински доволни, че сме преуспели в живота. И за никакъв принц няма да се сещаме.
Реално погледнато, всички сме били принцеси. Принцесата на татко, принцесата на дядко и бабка, принцесата на Жоро от съседния блок, на Боби от фитнеса, на колегата, дето всеки ден ни кара до вкъщи от офиса и вечеряме заедно, докато обсъждаме работни стратегии. В различно време за различни хора сме били малките, прекрасните, неземните, единствените – една принцеса за цялото царство. Но или сме пораснали, или ни е омръзнало, или късно сме се усетили. Тоест – принцестването е нещо, за което си мечтаем ей тъй, без да сме наясно какво ще си правим кринолина и коронката.
Обикновено се оказва, че ни пречат. А най-важното е да осъзнаем, че за да те събуждат, си просто една, най-меко казано, поспалана, която нито на кафе можеш да поканиш, нито на вечеря, нито да тренирате заедно, нито каквото и да било, което да не включва прозяване от нейна страна. А кой мъж, та бил той и принц, ще се впечатли от чаровно похъркващо създание?
„Ако хъркам, защото от този полет ми се запуши носа, да ме събудиш." – настанявам се удобничко в хотелското легло и съм готова да потъна в обятията на Морфей, докато Скъпият си оставя часовника на нощното шкафче.
„Да, бе, ще те будя, да не си красавица!" – гаси лампата и подпъхва завивката под гърба ми.
„Спокойно, Скъпа," шепне в ухото ми – "Знаеш, че принцът винаги се буди преди теб.“
Няма причина точно в Париж да не го направи.
За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook ТУК, последвайте ни в Instagram ТУК, намерете ни в TikTok ТУК.
Прочетете още от автора:
- Правила за щастие? Не ме разсмивайте!
- Това, че не го показвам не значи, че не ревнувам
- Не бъркайте изгодата с приятелство
- В живота на жената трябва да участваш активно, а не тъпо да присъстваш
- Това не се контролира, бе! Просто е такова
- За любовта пощальонът звъни само веднъж
- Любовта е с цвят на… всичко
