Изкуството на коледния филм много рядко се практикува с успех в наши дни. През последните години киносалоните отчитат идването на празничния зимен сезон с по няколко глупави тематични комедии с абсурдни заглавия като „Палави мамчета по Коледа“ и с обичайна доза епизоди от различни касови поредици, с които по-скоро асоциираме летния филмов сезон.
За щастие, тази година статуквото е нарушено. Носителката на „Оскар“ Ема Томпсън е тази, която връща празничния дух по кината, повече от 15 години след трогателната ѝ роля във вечната коледна класика Love, Actually / „Наистина любов“. Същият земен чар, същият типично английски хумор и същата прикрита емоционалност, която избликва само в ключовите моменти от действието, са налице и в „Последната Коледа“, който в момента е по салоните в цял свят.
Томпсън е сценарист на филма и изпълнява една от поддържащите роли в сюжета, но цялата лента е пропита с типичния ѝ стил, разпознаваем от всичките ѝ екранни появи. Тонът на диалога е ежедневен и разбираем, репликите се обменят естествено и спокойно, с житейските ситуации в действието може да се идентифицира всеки. За целта, разбира се, спомагат и чудесните актьори в ролите.
За традиционното коледно усещане, за вече споменатите чар, хумор и емоция, които филмът излъчва, заслуга със сигурност трябва да получи и режисьорът Пол Фийг. От кадрите му лъха магия, която празничният Лондон носи със себе си. Локациите за снимките са подбрани безупречно до степен, в която градът е почти като осезаем отделен герой в сюжетното действие.
Но седмото изкуство е единство от визия и звук, а в „Последната Коледа“ звуците не са единствено остроумните диалози на Ема Томпсън. Саундтракът на филма е съставен от култови парчета на легендарния Джордж Майкъл, чиято коледна класика, Last Christmas, е дала и заглавието на филма.
Майкъл е дал благословията си за направата на филма малко преди да почине навръх Коледа преди три години, 25 декември 2016 година. За разлика от многото, суетно направени биографични филми за велики музиканти от последните години, „Последната Коледа“ не отразява живота или кариерата на Майкъл. Но лентата със сигурност носи позитивизма и магическия дух на големия изпълнител.
„Бохемска рапсодия“ – стандартен филм за изключителен човек
„Рокетмен“ полита към небесата и към историята на киното
Един коледен филм трябва да носи на зрителите си вяра (“Faith”), усещане за свобода (“Freedom”) и празнично настроение (“Last Christmas”). Творчеството на Майкъл е изпълнено именно с такива мотиви и, пренесено на големия екран, е най-идеалният саундтрак за празничен филм, който можете да си представите. А фактът, че ще си спомните за великия певец именно при гледането на коледна лента, а не от напудрен самохвален биографичен филм, говори красноречиво за безкористната му личност.
При осигурен музикален фон от този калибър, написан сценарий от Ема Томпсън и режисура от Пол Фийг, за актьорите сякаш остава елементарната задача да се появят пред камерата и да издекламират репликите си, нали? Да, ама не, както се казва. Чарът и емоцията в който и да е коледен филм не може да се предадат успешно на зрителите без съответните очарователни и експресивни актьори в ролите.
Затова и редица коледни класики може да нямат сценаристи като Ема Томпсън зад камерите, но със звезди като Арнолд Шварценегер в „Коледата невъзможна“, Брус Уилис в „Умирай трудно“ или целия бляскав актьорски състав в „Наистина любов“, неизменно успяват да извикат усмивки по лицата на зрителите си. „Последната Коледа“ не е изключение от това правило.
Тук звездата е млада дама, която светът свикна да гледа в компанията на компютърно генерирани дракони и да слуша как рецитира твърде еднакви речи в сериала „Игра на тронове“ в продължение на почти 10 години. Естественият ѝ чар и веселият ѝ нрав винаги са прозирали под фасадата на Денерис Таргариен в интервютата ѝ с медиите, но вероятно никога досега не е имала възможност да ги покаже на екрана така, както в „Последната Коледа“. Името ѝ, разбира се, е Емилия Кларк.
Денерис Таргариен - от "кобила за разплод" до най-силната жена във Вестерос
Как „Игра на тронове“ изгуби битката за идентичността си
„Последната Коледа“ е нейният филм. „Последната Коледа“ е филмът на огромните ѝ очи, на свръхподвижните ѝ вежди, на изразителните ѝ устни, на ослепителната ѝ усмивка, на непретенциозната ѝ фигура на очарователно ниско човече. Тя изнася емоционалния заряд в лентата и присъства в почти всяка сцена. Ролята е написана като за нея и подчертава всичките ѝ звездни качества по начин, по който никое друго амплоа във филмографията ѝ дотук не е.
Емилия Кларк – една звезда на кръстопът
Насреща ѝ е Хенри Голдинг в ролята на герой, прецизно описан от героинята ѝ като носител на „образцова мъжественост“. Той е не по-малко симпатичен, а персонажът му е също толкова важен за разбирането на действието, макар и сюжетната му функция да е неразривно свързана с главната героиня.
В поддържащия състав личат още имената на Мишел Йео и самата Ема Томпсън, които провокират най-вече смях, но и някои доста по-дълбоки помисли, в своите роли. С тях пейзажът на „Последната Коледа“ става пълен. Лентата е стопляща, разсмиваща, трогателна, вдъхновяваща, модерна празнична класика, единствена по рода си за последните няколко години в киното. С по-малко от месец, оставащ до Рождество Христово, няма по-подходящ момент за такъв филм.
