По-лесно е да си намериш гадже, отколкото апартамент

17.10.2018 18:00

„По-лесно е да си намериш гадже, отколкото апартамент“ – каза го 25-годишно красиво и умно момиче, докато ние с майка й обсъждахме неволите около търсене на подходящ апартамент, жилищната криза, цените на имотите и прочее. Девойката ни изненада с асоциацията, която направи.

Разсмяхме се. И започнахме да импровизираме по темата: „И да намериш нещо, което те устройва като цена, която трябва да платиш, все нещо ще му липсва – може да има наематели, които не можеш да изгониш, да му трябва генерален ремонт, да няма асансьор... така де, да може да повдига тежки предмети също е важно...“

После си казахме: „Ох, добре, че вече не сме в етапа, в който си търсим гаджета. Сигурно и ние нямаше да се справим“.

Още по-после, когато дъщеря й вече не ни слушаше, си спомнихме колко лесно беше всичко по време на нашите студентски години. Въпреки че нямахме нито собствени жилища, нито пари и си мислехме, че някой ден, когато имаме поне собствена квартира, това да бъдем с гаджетата си, когато си поискаме, ще е супер лесно. Вместо това ползвахме така наречените „любовни квартири“. Съвсем ги бях забравила.

Това бяха най-обикновени студентски квартири на колеги от провинцията, които в общи линии се ползваха и от софиянци, когато състудентите си заминат у дома в събота или неделя. Или на някой богопомазан с ремонтирано таванско помещение. Такива места. В онези соц години се беше родил и вица за двама студенти, които отишли на преглед при гинеколог с оплакване, че не им се получава секса. После станало ясно, че просто са търсели място, където да правят любов.

Всичко това по никакъв начин не беше развратно. Напротив, съвсем невинно си беше. Харесвате се, защото се харесвате. Не мислите кой какви проблеми или травми има. Харесвате се и трябва да сте заедно. Напълно достатъчно единият от двамата да каже: „Знам едно място, имаш ли 2 стотинки за телефон?“, „Става, обаче чак другата събота“. „Нищо, ще чакаме“. И се разхождаме по градинки, четем „Песенник“ на Петрарка, обсъждаме проблемът за лудостта на Дон Кихот и особеностите на немското просвещение и тя, съботата дошла. Ключът от любовната квартира е в джоба. Понякога е било прекрасно, друг път е било провал, но не това беше от значение. А изживяването „на крачка от вратата“.

Така кръстих първия си текст, посветен на някогашните любовни квартири:

„Забавям крачка стъпало след стъпало. Приближавам вратата, зад която ме очакваш. Харесва ми да се изкачвам и да хлъзгам ръката си по парапета. Започвам да го чувствам като жива плът. Пристъпвам и дървото се превръща във желание. Въздухът около мен се концентрира и аз се сливам с него от възбуда. Разпадам се и се събирам - звънецът, който чувам да отеква е последният оргазъм. Отваряш ми вратата. Стъпвам на земята. Оттук нататък играта е банална“.

Просто и вдъхновяващо. И някак присъщо на младостта, по „Декамерон“ на Бокачо. Вече не съм сигурна дали класическата литература придаваше това очарование на младежката ни страст и дали това, което беше нормално за филолозите, е било присъщо и на хората от техническите и икономическите специалности. Но ако случайно, литературата е била причина да изживяваме толкова красиво и поетично дори мимолетните си връзки, определено си струва да се чете.

Дъщерята на моята приятелка далеч не е първото младо, красиво и умно момиче, което има проблем с намирането на гадже. Познавам много и все нещо не разбирам – защо нещо толкова естествено като това двама млади хора да се харесат и да правят любов, се е превърнало в нещо толкова трудно, колкото да намериш добър апартамент в пика на жилищна криза и имотен балон. Нещата при момчетата не са много различни. Здрави, прави, хубави „деца“, а някак усещането за спонтанността на интимността като че ли им убягва. Не зная каква е причината и темата вероятно е дълга.

Говорим си за...

Но нищо не пречи да пробват първо с литература. Със словото, което да отключи потенциалите на вътрешната страст. Да изживееш първо чрез героите своите срещи, перипетии, разлъки, преосмисляне, преоткриване. Добрата литература помага да не се страхуваш да встъпиш в своето собствено изживяване на страстта и любовта. Помага да не се занимаваш с това каква е майка ти, какъв е баща ти, какви модели на отношения са ти вменили със собствената си връзка. А да потърсиш в литературата коя си ти и какво искаш да изживееш във взаимоотношенията си с готиния пич от фитнеса. И няма значение какъв е той и какъв му е проблема. Има значение само твоето вълнение – от флирта, от играта, от избора на първата любовна квартира. Дали ще става за баща на твоите деца и дали ще можете да плащате кредита за компромисното жилище, което ще си купите, е една съвсем отделна тема. И на първа база, тя никого не бива да засяга. Достатъчна е само една любовна квартира. Дори и взета назаем за уикенда.

Нищо не пречи да прелистите „Декамерон“ на Бокачо. Или друга, класическа, качествена художествена литература. И, за бога, не пипайте книгите от типа селф-хелп. Прецакват ви, честно.