Беше ден преди Коледа. Два часа след полунощ. Тогава получи първия празен есемес. В следващите две минути получи още няколко, също без текст. Вече разсънена, седна в леглото и погледът ѝ се разля по уличните лампи.

”Никакъв сняг за тази Коледа“ – помисли си. Тогава телефонът ѝ иззвъня. От другата страна не се чуваше нищо. Едва затвори и пак звънна.

- Здравей, Дядо Коледа те безпокои – каза мъжки глас.

- Стига...

- Опитах се да ти изпратя есемес, но май не се получи. Много съм зле с техниката. Аз действам повече с тялото, отколкото с...

- Моля ви, искам да спя.

- Ще ти отнема само няколко минути. После ще спиш като къпана.

- Не искам да ми отнемате нищо.

- Но аз съм Дядо Коледа. Никой не ми отказва. Особено момичета като теб.

- Ооооо, затварям!

- Само така говориш, а всъщност изгаряш от нетърпение да почукам на вратата ти и да видиш огромния ми подарък за теб.

- Лека нощ.

- Коледа е скоро. Всяка зима избирам по едно красиво момиче...

- И сега избрахте мен. Но аз не ви избрах.

- Знам, колко си любопитна да видиш пакета ми, вързан с червена панделка пред вратата ти.

- Затварям!

- Още само секунда. Дай ми точния си адрес и ще останеш много доволна.

- Ще се обадя в полицията.

- Дааа! И полицаите ще останат доволни. И всъщност, знам адреса ти.

- Имам спрей против нахалници.

- Не ти трябва, подаръкът ти е вече пред вратата.

Момичето затвори телефона. Предпазливо отиде до вратата и плахо я открехна. Там имаше малко пакетче.

Взе го, прибра се вътре и го отвори.

На дъното му лежеше малка перличка, която приличаше на бяла сълза. На бяла сълза от радост.

Разумът надделя и тя изсипа сълзата през прозореца. Сълзата леко се плъзна в нощния хлад, полетя настрани и бързо се разпръсна на хиляди сълзи.

Те пукаха като царевични зърна и се превръщаха във весели снежинки. Не след дълго улицата започна да се покрива със сняг. Двама патрулиращи полицаи си направиха снежен човек и вместо нос от морков, му сложиха стоп палка. (Така в последствие нарушителите по улицата рязко намаляха.)

Момичето гледаше с усмихнати очи. В този момент получи празен есемес. А когато след време взе разпечатката си от мобилния оператор, на нея беше отбелязан един разговор с Лапландия.

Добави ни в предпочитани източници в Google