Има един израз – „Да се събудиш на 45 сама с три котки“. Всъщност, не знам дали това е „пожелание“ за щастие и успех в живота на някой доброжелател, или злонравие, но животът явно го е родил. В главаната роля най-често е мацката. И фауната. И сигурно идва от опита на немалко мацки, които се събуждат на 45 с три коти. Само с три котки.
Може би винаги го е имало, но в последно време е вповече. Кое? Да си вземеш животно, след като не можеш да си намериш гадже или те е зарязало гадже или нещо в този дух. Мацката с трите котки ще каже – не е вярно! Аз просто много обичам писаните.
От къде станахме чак па такива любители на домашните животни ?
Всъщност това е по-важният въпрос.
Взимането на животното прикрива и се опитва да компенсира липса на човек, който да обичаш и да те обича, човек, който да се грижи за теб и за когото да се грижиш, и „живинка“ вкъщи.
Също така домашното животно горе-долу удовлетворява и нуждата ти да носиш отговорност за нещо.
Значи не е лошо да имаш куче, котка, прилеп, но внимавай с аргумента да имаш куче, котка, прилеп, защото ни е ясно, че искаш мъж. И като домашно животно, и по принцип. Ама мъжът изисква усилия. Кучето, котката и прилепа те гледат с обожание (най-вече кучето, де), дават безпределна лоялност, винаги са съгласни с теб, изпитват „нечовешка“ емпатия и комуникацията с тях е еднопосочна – става твоето. Всичко твое. Твоето настроение, твоите канали по телевизията, твоя ритъм. Когато искаш, излизате, ходите, където ти искаш, ядат, когато и каквото ти им дадеш. Фасоните им са малко, воденето на ветеринар – търпимо усилие, и в най-лошия случай, когато си отидат, колкото и да ни е мъчно, че си е отишъл член от семейството или връзката, все пак е куче, котка, прилеп.
Нищо не е лесно, а още по-трудни са нещата, които вълнуват сърцето и емоциите ни.
Менажерията у вас няма да ти запълни празнотата. Ще те ангажира и ще ти напомня, че трябва да купиш гранули, четки, шалтета, противопаразитна каишка. Ще имаш ангажимент да ходиш на ветеринар и да извеждаш любимеца. Не е малко. Накрая ще се втелясаш в това ежедневие и в тези ангажименти и съвсем ще се откажеш да търсиш мъж.
Още по-накрая идват крайностите. Липсата ти ще се изостри още повече, ти ще се опиташ да я компенсираш с още повече грижи за домашния любимец или с грижи за още повече кучета, котки, прилепи. Ще си говориш с тях, но не просто ще им подвикваш, а ще си говориш с тях с разбиране, ще станеш активистка, ще се бориш за повече площадки за кучета, а не за деца, а от там пътят да станеш протестърка, антиваксър, веган и да пропушиш е само една крачка. Ще се палиш бързо и за всичко и ще викаш шумно. Ще придобиеш налудничав поглед. Никой, освен кучето, котката, прилепа, няма да те разбира, а това, което Ти няма да разбереш е, че лекуваш грешната болка с грешното хапче.
Вземи си мъж. Няма нямало. Има. Просто понякога не е принцът, а по-така от придворните господа, ама то па и ти не си пронцеса, така че всичко е наред – съответни сме. Не ти казвам – прави компромиси, вземи все някой, защото е по-добре от съвсем никой. Всъщност точно това ти казвам – поне първата част – прави компромиси, ама не се обезличавай.
Това не е компромис. Бъди умна, а не претенциозна, че накрая ще избиращ между персийка и йорки. По-готино ли е? Не е по-готино.
Въпрос на емоции е. Приеми някой, който идва с потенциал да те разочарова и да те побърка, но някой, с когото ти можеш да направиш същото. Някой, с когото да излизате, а не нещо, което да извеждаш.
Въпрос на емоции е. На човешки емоции.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
Още от Симеон Колев:
- Бягай от тоя пикльо, скъпа!
- Кога момчето става голямо момче
- Кога момичето става голямо момиче
- Разликата между жената и гаджето
- Стига с тази полова неутралност!
- Благодаря ти, Ковид!
- Проблемът с втория мъж и втората жена
