"Не!" на Системата

30.07.2018 15:00

Този мой текст няма да бъде дълъг, колкото обикновено. Няма да ви говоря за прогнозата за времето или за поезията. Напротив – ще се постарая да бъда максимално кратък. Днес, понеделник, от 17 часа пред Народното събрание ще се проведе протеста "СИСТЕМАТА НИ УБИВА – ВСИЧКИ!"

Протест на родителите на деца и възрастни в неравностойно положение. По-конкретно – на едни майки, които всеки ден се борят за живота на своите рожби. Едни майки, които заслужават уважението и подкрепата на социума. Сега е моментът да покажем имаме ли такова. Сега е моментът да не бъдем безучастни като овце пред заколение. Сега е моментът да станем едно цяло. Поне да опитаме да се обединим, да се почувстваме съпричастни с чуждата болка.

Никой не може да си представи какво е, докато не го изживее. Докато не го изживееш – то не те касае. Биха ли могли нашите политици да седнат за дванадесет часа в инвалидната количка и да нямат право да станат от нея през това време? Ще полудеят, гарантирам ви. До един.

Иска ми се да цитирам пред вас последната точка от исканията на майките. Гласи така:

Недопустимо е хората с увреждания, всяка година да се молят за правото си на достоен живот, разчитайки на програми и проекти писани от чиновници, незапознати с нуждите и потребностите им. Липсата на регистър и статистика за броя на лицата с увреждания прави неефективни и безполезни всички действащи политики.

Идваме. Избийте ни. Би било далеч по-справедливо да умрем от куршум, отколкото от глад, студ и жажда, като онова момиче в количка, на което майка му внезапно починала и нямало кой да ѝ подаде чаша вода и залък хляб, та и то на свой ред се споминало... Намерили ги едва след няколко денонощия.

Съвсем реална история ви споделям. Историята на суровата ни съдба от която никой не се вълнува. Тя е такава. Вярвам, че е налице и една друга перспектива. Перспективата да станем верига от същества, на които им пука един за друг. Нека бъдем там. Промяната зависи от нас. Дори и да вали...

Прочетете още от Росен Карамфилов: