Александър Петров
12.01.2018
Извадиха ми сливиците. След близо година мъки най-накрая ги изтръгнаха, изрязаха, продраха ми гърлото и сега стоя в Пирогов и си ги гледам на шкафчето до мен в една червена прозрачна кутийка с червена капачка. Какво нещо е животът, страданията на мъжа обикновено са причинени от една слива – моите от две!
И тъй като поне още няколко дни ще боли ужасно и не мога дори да гъкна, какво ми остава, освен да пиша. Ама, за какво да пиша, я… да видим – сливици, при това извадени – няма ги вече – обаче продължава да боли. Да, освен, че вече съм обезсливен, отскоро нямам и гадже.
Някъде тук са ме хванали обезболяващите и съм заспал.
30.04.2018
По-добре късно, отколкото никога – след три месеца музата ми гордо се завърна. А кога на твореца му идва музата? А, сетете се. През какво обаче преминах, докато я докарам дотук и какво научих за живота и любовта, благодарение на операцията, която си причиних, предстои да разберете.
„В спора се ражда тонзилектомията“
Любовта е сливица. Всеки край започва с една обикновена гнойна ангина – най-обикновен спор. Ще си кажете „Случва се да се разболее човек, но после се сдобрявате и всичко отново е наред“. На пръв поглед и на мен така ми изглеждаше. Както става често обаче, когато се почувстваме малко по-добре, спираме всякакво лечение и не решаваме неразбирателствата във връзката си, а само замазваме очите на проблема, който съвсем скоро избуява като нова ангина, демек нова караница. И така до безкрай.
„Подценяването на благосъстоянието на сливиците разваля връзки“
Уважаеми дами, ще ви разкрия тайна. В мъжкото съзнание рядко попадат последствия от спорове и караници. Ние сме глупави и за нас нещата, за които се караме с половинките си обикновено също са глупави. На вас разчитаме да ни казвате кога проблемът е сериозен, за да го решим навреме. Вие обаче правите друго. В продължение на десетки години натрупвате в себе си зли спомени от моменти, в които сме ви ядосали и ги изсипвате върху нас наведнъж, рязко, всичките, сухи. Точно като бактериите в сливиците, които периодично, но само когато те си решат, излизат на повърхността и причиняват 40 градуса температура.
След 100-120 подобни състояния и ядоизлияния от нищото, реших, че е нужна коренна промяна. Отидох при специалист, който ми прегледа гърлото и ми оповести, че спешно трябва да ми отстрани тонзилите, демек сливиците, защото в състоянието, в което били момента, от тях нямало смисъл. Е, чак такава крайна мярка не очаквах. Как така ще ги отстранява? Че аз толкова време съм бил с тях, знаем си номерата – те се разболяват, после се сдобряваме и всичко е точно. Няма ли да ми липсват? Сещате се, че не ставаше въпрос само за сливиците, а и за връзката ми. „Добре, докторе, ще скъсам с нея“. Отне време, докато се усетя, че съм го казал на глас и докато убедя бъдещия си хирург, че нямам нужда от психиатър.
И така, решен, но притеснен, се прибрах. Тя ме посрещна, пита ме как е минал денят ми. Беше мила. А и баш тогава бях здрав. Размекнах се и реших, че може би не е дошъл реда нито на сливиците, нито на връзката ми. Тогава тя ме заряза – окончателен знак, че беше време за тонзилектомия.
„Не е гаранция, че умирате, ако видите Светлината. Може би просто някой ви свети с фенерче в окото“
Точно по този начин ме събудиха от упойката. Бях убеден, че никога повече няма да имам нормална приятелка точно толкова, колкото беше ясно и че никога повече няма да имам сливици. Верно болеше, мамка му.
„Когато всичко изглежда изгубено, не е“
Минаха ден-два. Нещата не ставаха по-добре – нито емоционално, нито физически. На контролния преглед обаче се случи нещо, което постави черната ми душа в розова мъгла. Заговорихме се с доктора и знаете ли какво се оказа? Човек има общо осем сливици в гърлото си. Имах си още шест.
Съвсем скоро след това се запознах с прекрасно момиче. Още не съм имал ангини с нея. Тъй, де… спорове. Май, че тя е.
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov!
Добави ни в предпочитани източници в Google
