Август е, морето е до коляно, морето е направо коляно в коляно.

Дружно в почивката заливаме плажовете у нас и в чужбина и се опитваме да си почиваме. А дали си почиваме?

Наскоро направих една анкета за това кое е по-дразнещо от бутилката минерална вода за 2 лева на плажа.

Изсипаха се отговори директно от пясъка за чичото, който ти стъпва на главата в спринт към морето, кучетата, тръскащи се върху твоята хавлия, песента на царевичаря и неговата муза, чистотата, обслужването, децата, майките, музиката и цвета на флага.

Всичко, заради което отиваме на море,  дразнеше ужасно и понамирисваше на Лозенец от миналата година.

„Адът, това са другите“  с право е написал Сартр.  И ако другите са ни 11 месеца в офиса, градския транспорт и на светофара и много искаме да си починем от тях на морето, няма как да стане. Цялата тази група е точно до нас и в почивката, при това – на голо. Някои гледки са много красиви, други – никак, но пак сме си заедно. При това на къси пасове, в кратък сезон и без дезодорант. 

А и сезонът в България ни е къс, та и обслужващият персонал няма опит, а големи усмивки, срокът на годност на кранчето в квартирата е обречен, а в скъпите хотели задължително има аниматори, които дънят джангър за разпускане между 3 и 6 часа следобед, защото звездите на хотела го изискват.

Връщаш се у дома с облещени очи и жадни за тишина уши. Пил си повече, удрял си карти или табла с часове, може даже да си потанцувал и две-три песни са били от твоите. Морето е уморено даже от очакванията ти, а ти си убит от носене на торби, търсене на място за паркиране и преситени очи от чаршиите с дрехи и преливащи боклуци в средата на деня.

Това ли беше? Почивка ли да го наричаме? Празнуваме ли себе си, когато се изстреляме така във въртопа, когато всички сме се нарекли да почиваме.

Почиваме в себе си, по всяко време и всеки ден от годината,  когато сме осъзнали че го правим.

Както казва един приятел „опорните точки на удоволствието“. 

Осъзнатото, изпитано и леко удоволствие. То е вътре в нас и го случваме независимо от „правилата“ за почивка или не. Любовта е любов, насладата, наслада, сънят е  сън, вкусното хапване – вкусно, приятелският разговор е дълбок и общуването същностно точно тогава, когато ни се иска. Педикюрът не е задължително розов и насочен към лагуната, за да ти разтриват с любов и грижа крачетата. Сервитьорката може и да не е уцелила поръчката, но усмивката й е до небето.

Вълните си играят, луната е забулена, Персеидите са зад облака и нищо особено не се случва, освен мира в теб и очите срещу теб. Тогава обстоятелствата нямат значение.

Тогава започва почивката отвътре и я празнуваш с хората, които умеят да си почиват. Целогодишно.

Добави ни в предпочитани източници в Google