Ива Дойчинова
Този текст е гневен и тъжен. Не помага за устойчив тен и плажно настроение, съжалявам! Съжалявам, че вместо да гледаме падащите персеиди в нощното небе, броим падналите деца на пътя от катастрофата на правосъдието в България.
Две деца на 16 загинаха в Лесидрен, прегазени от автомобилна гонка. Друго 9-годишно момиченце на колело било блъснато от млад шофьор в Ракитово. Лека кола уби 10-годишно момиче в центъра на Ловеч. В черната хроника броим гробовете, но не и осъдените за тези престъпления. Тези дни от пътна полиция ни дадоха 6 златни правила за безаварийно пътуване, които 5 пари не струват, защото са пълна нула.
Празни приказки и добри пожелания за така или иначе съвестните шофьори. Джигитите са извън тази рамка на добре наспалите, трезви и починали шофьори.
Джигитите са една група хора, които всеки ден около нас се упражняват в свистене на гуми, високи скорости в жилищни зони, надуто със спойлери самочувствие и тоталната арогантност на недосегаеми.
И те СА недосегаеми. Колко от хората, премазали деца са наказани справедливо? Те отървават наказанието с онзи хлъзгав сапун, с който нашето правосъдие успява да измие най-тежките вини от най-изцапаните хора.
Хората в Лесидрен отдавна знаят за гонките, но санкциониращите органи да са направили нещо? По стъпките на мъчно-раждащата се правосъдна реформа броим турските кафета и компромисите. Законът за корупцията нещо да се е раздвижил? Имаме ли воля да променяме нещата всички ние – и общество, и политици. Без въпросителна.
Джигитите не са виновни, че ги има. Виновна е системата, която ги е създала и която ги търпи.
Учим децата си да пресичат на пешеходна пътека, но това е място за ускорение на джигитите. Учим децата си да живеят здравословно и да карат колело, ама знаем ли и къде се правят автокушиите?
Уж искаме децата ни да останат в България, а с чисто сърце ги насочваме навън, защото тука е опасно. А какво успяваме да променим в собствената си страна? За тоталния хаос и беззаконие, които създадохме, го отнасят те – децата ни.
Има моменти, в които гневът е важен. И – да – ще напусна зоната на комфорта си и ще наруша вашия. И убийците, и жертвите не са следствие от тоталното безхаберие и безнаказаност. Раждаме ги с безразличие и чукане на дърво – да не се случи на мен. На всички ни се случва, хора.
В името на загиналите деца на пътя – да си променим държавата. И пълна непримиримост към всеки джигит – както и да се казва, където и във властовите постове да се намира, който и да му прави чадър.
Съвет към постовете на КАТ и всякакъв вид охрана на правилата на пътя – излезте от сенките след завоя и идете там, където ви е мястото. Местата за гонки, при местните джигити, за които цял квартал знае, при хората с досиета, но и с книжка. Идете в Борисовата градина. Стойте до пешеходните пътеки и пазете.
Пазете живота на хората и съвестта си говореща.
Не е комфортно да се разстройваме, но от вечната дрямка, в която сме изпаднали, просто си отиваме.
Пишете на Ива Дойчинова на edna@netinfocompany.bg.
Прочетете още от Колонката на Ива Дойчинова тук:
Кажи ми какво снимаш, за да ти кажа какъв си
Защо на брака му е спукана работата?
Добави ни в предпочитани източници в Google
