Животът наистина е въртележка. Днес си горе, утре долу. Понякога всичко се върти шеметно пред очите ти, друг път движението се забавя, почти спира, за да ти даде малко почивка, преди да набере скорост и завърти отново.
Същото е и с емоциите ни. Радостта се редува с тъгата, ентусиазма с безразличието, спокойствието с тревожност и т.н.
Човекът е така създаден, че се стреми винаги към подобрение на ситуацията си, към щастливи дни и най-вече - към любов. Търсим компания и съпричастност, да бъдем приети, оценени, желани, обичани.
Често обаче имаме чувството, че лошите периоди не спират. Точно се усетим на добър етап в живота си, и изведнъж всичко се променя и проблемите ни заливат през глава. Сякаш постоянно има с нещо да се борим, да решаваме и нагласяме.
Предизвикателствата изскачат на ежедневна база и в края на деня се чувстваме почти смачкани. Не само от тежестта на всичко, с което сме се занимавали до момента, но и от мисълта, че и утре ще е същото.
Като попаднем в спиралата на подобно ежедневие, е лесно да си мислим, че животът ни е тежък и на другите им е по-лесно.
“Ето, виж еди-кой-си, не му се налага да се бори с такива неща като мен.”
Или пък да се завръщаме към детството, мислейки си колко безгрижни сме били тогава. Включително натяквайки на околните подрастващи “ех, лесно ти е на тебе, нямаш никви грижи.”
Ако обаче се замислим как наистина сме се чувствали като деца, ще открием, че и тогава сме се стресирали и притеснявали колкото сега, просто е било за много незначителни неща.
Да си изгубиш любимата играчка, бележника за училище или ключовете ни се е виждало като най-голямата трагедия. Сега от висотата на всички изминали години и натрупан опит, ни е ясно, че това са били пълни глупости, но не променя притеснението, изживяно тогава.
Същото е и със сравнението с други около нас – да, на тях може да не им се налага да се справят със същите трудности като нас, но със сигурност имат други, може би дори по-сериози, за които ние дори не подозираме.
Същото е и с тежките периоди, в които се намираме – нужно е просто да сменим перспективата, през която гледаме към тях, за да осъзнаем, че не е чак толкова лошо.
В крайна сметка всичко е само период, който ще отмине. И хубавото, и лошото се редуват, балансът в природата не може да бъде нарушен.
След най-тежката житейска буря, за която сме били убедени, че няма да преживеем или ще ни прекърши напълно, блесва слънце. Да, може да сме с леко изпочупени клони и разрошена корона, но сме още здраво стъпили на земята.
Трикът за справяне с всичко е търпение и устойчивост. Всичко ще мине, както лошото, така и доброто. И именно в това се крие красотата на живота!
Наш личен избор е дали ще гледаме на предизвикателствата като нещо, с което можем да се справим, а ако не можем – все ще отмине, или ще се вглъбим във вайкане колко ни е тежко и зле. Всяка ситуация има по няколко ъгъла, от които да я погледнем и съответно да видим доброто или лошото. Изборът е наш.
Нека никога не забравяме, че досега сме преживели 100% от лошите си моменти. Със сигурност можем да задържим същия успех и занапред.
Още от автора:
- Съветите, които ми се искаше да получа по-рано
- Щастие за родители в малки, безценни дози
- Ако той наистина иска да е с теб
- Тайните на зодиака
- 4 неща, които имаш нужда да чуеш
- Гримът на новото време - каква безкрайна досада
