Ипократис Пападимитракос
Задавали ли сте си въпроса „Какво се случи с хляба?“. Как стана така, че мнението за тази основна храна на две последователни поколения е напълно различно? Ако преди 15-20 години филийката хляб беше най-естественото нещо на масата, днес към нея се поглежда с недоверие и дори страх.
Как от основна храна векове наред – хлябът се превърна в заплаха? Как от символ на любов и топлина, хлябът се превърна в синоним на вреда?
Аз лично си задавам тези въпроси всеки път, когато клиентите ми останат искрено изненадани и притеснени, че съм включил хляб в режимите им. А това се случва често.
Съдейки по моите клиенети мога уверено да заявя, че хората обичат хляб, но се страхуват да го консумират. Какво доведе до тези страхове? Обосновани ли са те? Защо се страхуваме от хляба?
Отговорите на тези въпроси не са еднозначни и причините за заклеймяването на хляба са многофакторни. В тази статия ще ви представя моята гледна точка за тях.
Какво доведе до заклеймяването на хляба?
Страхът от въглехидрати
Една от основните причини за зараждане на недоверие към хляба, се крие в индустрията, част от която съм и аз. Досещате се коя е тази индустрия, нали? Ще я наречем с обобщаващото име “Перфектно тяло“. Това е индустрията продаваща обещания; индустрията на всякакви видове диети, физически упражнения, „вълшебни“ добавки и др. Въпреки че съм част от тази индустрия, винаги съм отхвърлял крайностите и съм защитавал баланса.
Но тази индустрия обича крайностите. И точно тази индустрия в един момент наложи твърдението, че въглехидратите нямат място в менюто ни, ако искаме да сме в перфектна форма. Наложи го и това твърдение стана модерно.
Изведнъж всички, които искаха да отслабнат и/или да се хранят здравословно започнаха да отричат въглехидратните храни и да ги избягват. А кой е основният и най-масов представител на въглехидратните храни? Да. Това е хлябът. Хлябът започна да бъде сочен с пръст от всички, повлечени от течението на новата мода „отричане на въглехидратите“. Започнаха да се чуват възгласи „хлябът е виновен за наднорменото тегло“; „хлябът е вреден“; „хлябът само ни се лепи“...
С една дума, хлябът стана враг номер едно. Събирателен образ на всичко, срещу което течението „Не на въглехидратите“ се беше изправило.
Какво се случи след това?
Както всяка нова мода в диетите и храненето, така и модата на отричане на въглехидратите затихна. Но гръмките й твърдения продължават да отекват и все още голям брой хора вярват, че въглехидратите нямат място в менюто им. И точно тези хора продължават да отричат хляба.
Параноята „глутен“
Параноята „глутен“ стигна толкова далеч, че за нея вече се разказват и вицове. Ето един от тях:
„Ако искаш да обереш банка, най-добре вземи за оръжие франзела. Всички ще побягнат с писъци“...
Няма да влизаме в подробности относно глутена, но истината е, че този сложен белтък, който се съдържа в зърнените житни растения – ечемик, ръж, пшеница, овес и продуктите, които са произведени от тях, е вреден само за хора, страдащи от болестта циолиакия. А тези хора са 1% от населението на света... Освен ако не сте сред този 1 процент, не се страхувайте от глутена. Той не ви вреди по никакъв начин. Не съществуват научни доказателства за каквато и да е вреда от глутена. Всичко, което чувате/четете/слушате е резултат не от научни проучвания, а от спекулации. Не съществуват научни доказателства, че глутенът вреди по някакъв начин на хората, които не страдат от тази болест и нямат доказана непоносимост към глутен.
Липса на рекламни бюджети от страна на хлебопроизводителите
Виждали ли сте реклама на хляб по телевизията? А на билборд или в някое списание? И аз не съм. Основна причина хлебопроизводителите да не са рекламодателите, се крие в цената на продукта. Тя не позволява отделянето на бюджети за промотиране на хляба. На пръв поглед може да ви се стори странно да се рекламира хляб, но при наличието на конкуренция на пазара, това би било напълно нормална практика.
Но как липсата на реклама е свързана с отричането на хляба?
Тук ще се наложи за малко да изляза от познатите води на моята индустрия и да вляза в бурното море на медийния бизнес.
Имам удоволствието и честта да се познавам с някои от хлебопроизводителите в България. Те лично са ми споделяли как от различни новинарски сайтове/вестници и дори телевизии са им звънели с предложения за реклама. Когато тези предложения се отхвърлят, съответната медия, ги информира, че ще публикува „шокиращ“ материал за хляба – новина, статистика, разкритие...С една дума измислени материали, целящи да дескредитират хляба. А подобни „шокиращи“ материали, както знаем, се радват на широк интерес и на голям брой споделяния. Тъжно, но факт.
Когато следващия път чуете/прочетете някаква крайна позиция относно хляба, замислете се какво стои зад нея. Дали има сериозни и научно обосновани аргументи, които я подкрепят или е изградена върху предположение, спекулации и открития от типа „ШОК и СЕНЗАЦИЯ“...
Отричане на „заводския“ хляб
От известно време се наблюдава тенденцията да се отрича всичко, което е продукт на масовото производство. Случайно или не, тази тенденция стартира, когато на пазара започнаха да се появяват малки производители от най-различни браншове, включително и от този на хлебопроизводството. Модата на „малките магазинчета“ набира все по-голяма сила. В това няма нищо лошо, точно обратното. Но незнайно защо започна да се приема, че всичко произведено не от тях, а от масовите производители е с по-ниско качество.
Има ли обосновка зад това вярване?
Конкретно за производството на хляб, отговорът е „Не“. В днешно време стандартите за производство на хляб в заводите са изключително високи. И те се спазват, независимо колко материали тип „ШОК и СЕНЗАЦИЯ“ се опитват да ни убедят в обратното.
Имах възможността да посетя завода в София на един от най-големите производители на хляб в България. Мога да ви разказвам много за този завод, защото лично аз останах впечатлен, но ще ви кажа само, че на място, където се произвеждат около 70000 хляба дневно, има само 5 човека. Целият процес на производство от месенето на хляба, през добавянето на закваската, до втасването, печенето, охлаждането и опаковането му е напълно автоматизиран. Няма място за грешки. Няма място за пропуски. Стандартите се спазват до най-малкия детайл.
Качеството на заводския хляб днес е много по-високо от качеството на същия този хляб от преди 30 години. Но преди 30 години е нямало малки производители...
Целта на тази статия е да ви провокира да се замислите. Да не приемате всяко твърдение за вярно. Да сте критични. И заедно да опитаме да изчистим името на хляба. Разбира се от хляб до хляб има разлика, но на пазара в момента има голямо разнообразие от отличен хляб.
Хлябът има място във всяко балансираното здравословно меню и ако го обичате, не се притеснявайте да го консумирате с удоволствие и мярка.
Можете да видите още съвети за храненето от Ипократис и да изберете Вашата програма в www.ipokratis.bg.
