Като майка на момче понякога се чудя каква ли свекърва ще бъда.
Дано съм като моята – никога не чух лоша дума от нея - по принцип или за мен толкова години. И по-важното – не усетих, че премълчава нещо. Дори да ми е споделяла някое притеснение или препоръка, така го е направила, че да не го почувствам като забележка или неодобрение.
Често четем изказвания какво ни допада или не в поведението на другия пол. А какво харесват или не жените в другите жени?
Та нали от майките и приятелките най-често решаваме да вземем някоя черта или да я избягваме. Ще ви кажа какво не харесвам в жените, защото смятам, че ние по-добре умеем да забелязваме какво не е наред с друга дама.
Сигурно някоя от тези лоши привички притежавам и аз и не си признавам.
Ето, това е първото, което не харесвам - че ние не си признаваме. Не искаме да кажем на глас - не успях, сгреших, забравих… За сметка на това умеем да измисляме оправдания най-често свързани с времето, което трябва да разпределим между домакинската работа, това да изглеждаме добре, да се грижим за близките ни, а в същото време да сме самостоятелни и еднакво добри във всичко.
Тук няма да дам определение за перфектния външния вид от рода на: дълга, небрежно спусната коса, лек грим, лакирани нокти, тънка талия и хубава чанта. Всеки мъж има различен вкус, а и не на всяка жена всичко ѝ отива - нито като цвят на косата, нито като чанта.
Като се замисля - най-много ме дразни жените да се правят на мъже – да си пускат мустаци, да не знаят да готвят, да не са грижовни, да си отварят вратите сами и да си мислят, че трябва да постигнат всичко в живота си без подкрепа.
Не харесвам също жените да се сравняват, да клюкарстват и да закъсняват. Да си мислят, че колкото по-загадъчни са, толкова са по-интересни. Просто защото под загадъчност в повечето случаи разбираме труднодостъпност във физически план. А загадъчното може да се крие в умението да изненадваш с хубава вечеря, понякога да мълчиш, но не от инат, а просто да можеш да си затвориш устата, да не дрънкаш постоянно, да не се оправдаваш вечно за нещо.
Загадъчна може да бъде само точната жена, защото е цяла загадка как така е успяла да се справи с всичко от ежедневните си задължения и да дойде навреме за срещата.
На кого обаче е нужна загадъчна жена? Не е ли по-спокойно да знаеш какво можеш да очакваш от най-близкия си човек?
Жената трябва да е като водата – чиста, прозрачна, но винаги да си намира начин и път да върви накъдето е тръгнала. Да има посока. И само като я гледаш как се справя с лекота, постоянство и упоритост към своята посока, да ти става някак си по-леко.
И ако си мъж – спокойно да се пуснеш да те води по нейното течение.
Прочетете още от Светла Иванова:
Най-хубавият комплимент в живота ми
Не пропускайте най-интересните текстове от рубриката "Колонката на" като се абонирате за нашия седмичен бюлетин ТУК >>>
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
