Александър Петров
Винаги съм усещал, че нещо не е съвсем наред с мен, но невинаги съм знаел, че това нещо си има име – обсесивно-компулсивно разстройство. Задълбочих познанията си в тази област в периода на първото ми по-сериозно гадже, когато всъщност осъзнах, че маниите ми не са най-нормалното нещо. Например когато на тогавашната ми приятелка ѝ се доспеше, тя просто си лягаше и заспиваше. За разлика от мен, който имах цяла книга с ритуали, които трябваше да извърша преди да мога евентуално да си легна без да се налага да ставам отново.
Естествено, повечето пъти точно това се случваше, защото никога не бях сигурен дали не съм изпуснал да направя някое от действията. В тези моменти нещата се закучваха и се налагаше да будувам до много късно – първо, защото обсесивно-компулсивно разстроените хора не могат да си позволят да са пропуснали нещо и второ, което е по-лошо – не могат да си позволят да са го свършили наполовина.
Поради тази причина дори и да бях прескочил само един ритуал, се налагаше да повтарям всички останали по още веднъж, за да се изравни броят им. А понеже обсесивно-компулсивното ми спокойствие се активира, когато всичко е равно на нечетно число, всички действия трябваше да се приравнят до 3. В най-добрия случай.
Приех с разбиране, когато тогавашната ми приятелка ме заряза – не можела да спи нощем от моето обикаляне.
В този момент се стреснах малко и си наложих, че трябва да се взема в ръце и да се овладея. До голяма степен успях и вече не ми отнема толкова време, докато си легна. Наскоро имах среща с психолог по съвсем друг повод и споделих тази история с него. Той ми каза:
„Докато всичко това не пречи на нормалното ти ежедневие, няма от какво да се притесняваш. Има много по-притеснителни неща от обсесивно-компулсивното разстройство… можеше да си суеверен например…“
– Суеверен си, нали? – попита ме психологът.
– Как разбра?
– Крачолите ти са мокри, а навън не вали. Карал си някой да ти полее вода за късмет преди да излезеш от вкъщи.
– Да…
– А синината на кокалчето на пръста ти е от чукане на дърво, прав ли съм?
– Да…
– А това по сакото ти е от хвърляне на сол през рамо, нали?
– Не, това е пърхот.
Не беше пърхот. Беше си сол, просто ми стана неудобно и излъгах. Когато се прибрах, проверих какво всъщност означава думата „суеверие“ – състояла се от старославянската дума „суе“ или „всуе“, което означавало „напразно, без никаква полза“ и от думата „вяра“. Т.е. суеверието било напразно, безполезно вярване. Оттогава се опитвам да огранича и „безполезните вярвания“, но това се оказва дори по-трудно – всички те звучат толкова логично, пък и толкова време и интернет ресурс ми е отнело да се запозная не само с българските, но и с чуждестранните вярвания – те са по-достоверни дори и от родните! Ако не вярвате, вижте в галерията:
Изпращайте ми своите мнения, идеи и съвети на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм на @alexdimpetrov
Добави ни в предпочитани източници в Google
