Стефания Колева
8-ми декември е денят на свети Климент Охридски по стар стил на календара.
Той е един от Светите Седмочисленици и е считан за покровител на българското висше образование. Тук става ясно накъде бия.
8-ми декември е и най-важният будистки празник. Началото на будизма го е поставил Сидхарта Гуатама Буда. На санскрит: सिद्धार्थ गौतम.
Запомнете: सिद्धार्थ गौतम.
На 8-ми декември дали сме християни, или будисти, цената е една – празник!
Голямото вълнение е приготовлението му. Знаете трепета при събирането на багажа за далечно пътешествие. Пътуването е забавно, невероятно, скучно или страшно. Често е най-обикновено преместване, понякога разбираме, че дори е безсмислено или се чудим защо сме го желали. Но мисълта, че предстои така натрапчиво ни гъделичка – направо ни вдига над земята от очакване. Така е и при студентите.
След няколко часа празникът е минал. Какво помним от него?
Някои не помнят нищо, а им се е искало да помнят всичко.
Други помнят всичко, а им се е искало да бъде безпаметно.
Трети, добре, че не помнят, защото ще ги е срам, ако си припомнят.
Защо споменът за празника е различен утре, след месец, след година или след десетилетие? Знам ли. Нещо мозъкът отсява, друго изплува. Хубавото е, че сме устроени да помним само доброто.
Как бих могла да искам от студентите да помнят, като аз не помня първото си изречение, написано само преди пет минути.
Нали съм била студент – защо не взема информация от първа ръка! Не искам да си припомням ли? Защо? Защото на празника ми съм си мечтаела друго. Защото тогава не съм мислила, че това са мечти, а е реалното бъдеще. И никога няма да съм на една сцена с Лоурънс Оливие! Момчето от другата маса, с очилата, няма да открие лекарство против рака, а момичето с червената коса няма да мъдри бъдещето на света с Горбачов и Рейгън. Този, дето танцува смешно, не е новият Салвадор Дали и Балзак...
Спирам тук.
Студентството минава. Животът върви, имаме деца и тогава разбираме всичко. Те ни го казват. Ако сме достойни, децата разбират и много лесно ни дават да разберем, че не сме били прави. Че наистина сме и Батман, и Робин, че сме Дъмбълдор, и Харманяни, че сме Леонардо, въпреки че по-скоро сме Пикасо. От тях разбираме, че сме велики, каквито са и те – бъдещите студенти.
Дано се научат да си помнят празника, защото си е техен!
Другото е ясно. След година ще си казват: „Ей, помниш ли колко яко беше, миналата година, когато се организирахме.“
Добре го организирахте! Ама, дайте го по-смело, че вярваме във вас!
Приятен път!
Прочетете още от Стефания Колева в Edna.bg:
Крака до сливиците, приличен интелект или живот, достоен за сериал
Как да намалим бръчките и сметките
Не съм спокойна. Имам нужда от чудо!
Само размерът ли има значение?
Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.
Следете най-новите статии в рубриката "Колонката на" като се абонирате за информационния бюлетин на Edna.bg ТУК >>>
