Всяко нещо има своя първи път, но заедно с това надеждата, че най-хубавото ще се повтори, не трябва да ни напуска. Трепетите, които изпитваме в сърцата си като момичета, са същите, които изпълват съществата ни днес.

Edna жена винаги помни как се обича!

Отскочих до морето за няколко дни. Всяка година намирам време да стигна до него, за да се насладя на залеза, докато бавно отпивам от ледено ягодово дайкири. Безкраят на морската шир странно напомня кръговрат, в който щастливите моменти винаги се връщат при нас.

Преходното има своя чар и той се състои именно в това, че някой ден, при други обстоятелства, ние отново можем да изпитваме любов.

Сега, докато старателно се грижа за доматите в градината, наистина осъзнавам колко е важно да имаме памет за нещата около нас. Всичко, което е било част от нашия живот, остава парченце от неговия пъзел. Понякога имам странното усещане, че дори растенията ми говорят. Защото всяко живо същество има нужда да споделя.

Поливам градината си с усърдието, с което цял живот съм обичала. Доматите, сигурна съм, добре разбират това. Съвсем скоро те ще ми се отблагодарят и наситено червеният им цвят отново ще напомни силата и красотата на любовта. Защото любовта е в отношението. Отнасяме ли се добре с някого, благодарността се предполага до доказване на противното. Още вярвам в това.

За да се насладим на живота, трябва да полагаме усилия. Онова, което е останало зад гърба ни, никога не е безвъзвратно изгубено. Независимо от хода на времето, аз намирам смисъл в миговете, които съм поделила с хората, които обичам. Не е нужно те да бъдат пред очите ни, за да вярваме в тях.

Вълните напомнят точно тази омагьосваща преходност. Не можем без нея. Дори сега, когато съм отново вкъщи, чувам шума на морето и вярвам, че в мен още живее едно малко момиче. Момиче, познало тъгата, радостта, болката и очарованието на живота. Една цигара време е достатъчно, за да си припомня колко щастлива ме прави това.

Който не е обичал, не може да повярва в повторението на красотата. А тя е неотменно с нас. Важното е да имаме очи, за да се уверим, че никога не ни напуска. 

Още от Катето Евро:

Ангелът и демонът в Edna жена

Винаги има какво да срещнем по пътя

Свят без любов е като свят без гравитация

Думите, които пестим

Пишете на Катето Евро на edna@netinfocompany.bg.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.