Една история за изкупление на екрана и извън него – Бен Афлек в „Извън играта“

Бен Афлек
Снимка: Getty

Георги Петров

Отне ми доста време да реша със сигурност дали изобщо да пиша статия за кино тази седмица. Киносалоните у нас все още не са затворени с изрична заповед от властите заради назряващата епидемия от коронавирус, но е ясно, че нещата отиват именно натам. Отвсякъде сме заляти с нужна и също толкова ненужна информация, фатализмът е повсеместен и на който и да е автор би му било трудно да намери вдъхновение за писане, камо ли пък, ако е филмов редактор като моя милост.

Но все пак вдъхновението се появи под формата на чудесен филм, който е по киносалоните в цял свят в момента и е обречен на сигурен финансов провал заради ниската посещаемост на кината вследствие на пандемията от коронавирус. А лентата определено не заслужава да се провали в комерсиален аспект, защото не се проваля в художествен. Тя е „Извън играта“, а в главната роля е Бен Афлек.

Филмът е от онези добре разказани истории за падение и изкупление, от чието гледане човек винаги изпитва чувство на катарзис и надежда – тоест, от онези добре разказани истории, от които в момента имаме крещяща нужда. От заглавието, постера и трейлъра за лентата лесно можете да стигнете до извода, че баскетболът е част от сюжета на лентата – но, уверявам ви, не е нейният фокус.

Бен Афлек
Снимка: Getty

Фокусът пада върху личността и преживяванията на главния герой, мъж на средна възраст на име Джак Кънингам, изигран от звездата Афлек. Той е функциониращ алкохолик, преживял е скорошен развод, както и други трагични събития, чието издаване в настоящия текст би конституирало спойлер от сюжета. Баскетболната игра е била сред талантите му и се появява отново в живота му в решителен момент.

В това амплоа Бен Афлек прави едно от най-добрите актьорски представяния в цялата си кариера и не е трудно човек да отгатне как и защо. Персонажът е кристално отражение на реалните проблеми на Афлек, човек в постоянна борба с алкохолните си проблеми, който се разведе с жена си преди няколко години и до днес счита това за своя голяма грешка, както сам потвърди в скорошно интервю.

Черпейки вдъхновение от реалните си преживявания, Афлек лесно може да падне в капана на личните си емоции и да преиграва гръмко пред камерата във всяка сцена. Но не го прави. Трагедията на неговия герой е заявена тихо и реалистично, остава повече намекната, отколкото заявена директно. За този съвършено уцелен, деликатен повествователен тон заслужава похвала и режисьорът Гавин О‘Конър.

С филми като „Чудо“ и „Бойна кръв“ зад гърба си, той отдавна е доказал, че владее тънкостите и човешките нюанси в разказването на спортни истории. „Извън играта“ не прави изключение. Лентата представя набързо обрисуван, реалистичен портрет на колежанската баскетболна сцена в Съединените щати, но той е само фон на премеждията на главния герой.

В нито една от сцените, в които трябва да играе пиян, Афлек не окарикатурява персонажа си, не говори в стила на Джони Деп, нито пък залита като него. Актьорът се придържа към урока на великия сър Майкъл Кейн, който многократно е пояснявал в интервюта и по книги, че пияният човек прави всичко по силите си, за да изглежда и да звучи като трезвен, а не парадира с пиянството си, заради което и следва да бъде изигран именно по този начин, а не като карикатура.

Сценарият предоставя на звездата си предостатъчно широка емоционална палитра, която да илюстрира в представянето си. Показани са взаимоотношенията му с цялото му семейство и всичките му познати, всеки от които се вписва по различен начин в изкривеното ежедневие на травмирания мъж. Афлек е безупречен във всяка сцена, независимо от това каква емоция следва да внуши. А пътят на героя му до изкуплението, разбира се, е посредством баскетбола и е трогателен.

Бен Афлек
Снимка: Getty

Но при все многото сходни черти, които споделя със спортни класики като „Роки“ или „Несломим“, „Извън играта“ отказва да навлезе изцяло в този жанров шаблон. Лентата не завършва с големия финален сблъсък на протагониста на ринга, корта или игрището. Не, и в този аспект „Извън играта“ запазва здравословна дистанция от захаросания патос и си остава категорично реалистичен, човешки филм.

Алкохолизмът е системен, широко разпространен бич в ежедневието на десетки милиони души по света. Той не се разпространява под формата и със скоростта на пандемия като коронавируса и затова не бива отразяван по медиите със същия истеричен тон. Но последствията от него са не по-малко, а дори може би и по-пагубни от произлязлото от Китай заболяване.

Затова и никога не е излишно да се говори за него, особено когато е посредством езика на доброто кино. А „Извън играта“ е именно добро кино, по-категоричен не мога да бъда. Независимо дали ще го изгледате през една седалка разстояние от съседа си в пустия киносалон, или от комфорта на собствения си дом след няколко месеца, преживяването си струва и основният отговорен за това е безпогрешният в главната роля Бен Афлек.

Бен Афлек – черният рицар на американското кино

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти