Лилия Огнянова
Сигурно е някакъв особен белег на емоционална зрялост, когато знаеш как да овладееш чувствата си, да не избухваш и още повече – когато все пак ти прикипят нервите, да знаеш как да се овладееш. На мен лично за 30 и кусур години продължава да ми е трудно да владея емоциите си, но пък вече сякаш познавам себе си по-добре и успявам по-бързо да се стабилизирам, след като бурята на чувствата удари.
Така например днес след неуспешен разговор с роднини, завършил с крясъци и почти пробиване на дупка в дисплея на телефона в опит да „треснеш“ слушалката и да прекъснеш разговора, така добре изчистих банята, че става за фотосесия за интериорно списание.
Нямаше как да не се почувствам горда със себе си, че успях да впрегна цялата си ярост, недоволство и възмущение в активно търкане, полиране, измиване и после всичко още веднъж, че да го преборя тоя варовик най-накрая. Разбира се, голям процент от недоволството ми беше породено от самата мен и фактът, че не успях да се овладея, а избухнах по телефона.
Все си представям как ще бъда уравновесена жена, която залага на силата на думите, а не на децибелите, ама нещо не ми се получава…
Дъщеря ми също усети на къде е задухал вятъра на мамините емоции и веднага спря да мрънка да ѝ се пусне телевизора и си намери занимание в нейната си стая, за което съм ѝ искрено благодарна. Така имах възможността да предотвратя по-нататъшни лични избухвания и спокойно да изразходя енергията си до постигане на бляскав резултат като от реклама на почистващи препарати. Както и да подредя мислите в главата си и да реша как ще поправям последиците след тоя роднински скандал, защото никога не е добре да оставяш отношенията с близките ти влошени.
Спомних си и с известно умиление как преди доста години, като бяхме необуздани тийнейджъри, всяко пререкание особено с член от семейството, се изживяваше като огромна житейска драма, която те насърчаваше да потъваш в черната дупка на самосъжалението, както и злоупотребяването със спиртни или тютюневи продукти, но най-вече с усилена на макс тежка музика, от която всеки иначе нормален човек би полудял.
Сега може да е доста по-скучно да хващам гъбата и препарата и да почна да чистя, подреждам и изхвърлям ненужни вещи, но пък е в пъти по-полезно и щадящо ушите и черния ми дроб.
Та, явно от всяко нещо има позитиви – от порастването, от скандалите, от бурните емоции и от препаратите против мухъл или варовик...
Добави ни в предпочитани източници в Google
