Детето като дълг

Симеон Колев Симо
Снимка: Личен архив

Симеон Колев

Знам, че не е. И никога не съм укорявал тези, които съвсем осъзнато не искат деца.

Дразня се на майките по градинките, които са склонни да извадят третата сливица на децата си в домашни условия по инструкции от някой форум.

И не, не мога да издържа разговори от сорта на “Вие акахте ли? Не, не акахме!!! Само повръщахме!!!”

Факт е и че самите деца понякога са доста противни. Лигави, шумни, изпиващи всичко, което могат да ти изпият.

Аз имам две.

И често мисля за трето. Но с времето мотивите ми стават все по-различни от общоприетите. Страховете също.

От една страна знам, че има какво да му дам. Знам, че има места, на които да го заведа и тези места стават все повече. Знам, че има много неща, които да му покажа.

Страх ме е от пубертета. Страх ме е от средата. Не обичам лошите новини и се провирам между тях с идеята, че в моята държава и от мен също зависи нещо.

Ако имам още едно дете, това означава, че държавата ще има още един.

Като мен. Още един, който ще остави нещо след себе си. И който няма да плаче за помощи, а ще се опитва да подобри средата. Нали аз ще съм го възпитавал. Надявам се да вдене. И да му остане. Може да е той. Може да е тя.

Нерационално е да искаш данъкоплатец, а не дете. Не е ли така?

Мисля си за Джейми Оливър и за всички рецепти, които могат да се направят по неговите книги. И за това, че ако нямам деца, не бих се старал чак толкова. Тогава бих карал на евтина наденица.

Детето и желанието за дете култивира всичко. Дори и добър вкус.

Защото аз самият може и да карам на шибана наденица, но детето заслужава повече и трябва да приложиш повече старание и усърдие, за да може и то да свиква да влага повече и да изисква повече. Старание и усърдие. Във всичко.

Когато имаш деца, се развиваш. Когато имаш още едно дете, не спираш да се развиваш, а когато децата ти започнат да имат деца – съвсем. Тогава си полезен.

Призован си да се вдетиниш. Да се върнеш в боя, а не да остарееш безславно. Призван си да направиш нещата, които си си мислил, че няма да направиш повече.

Тогава отваряш книгите с приказките. Старите издания. Тогава си спомняш как да натегнеш скоростите на колелото, без да се омажеш със смазка. Тогава не можеш да кажеш, че те боли кракът и няма да отидете до връх Братан, а когато се върнеш от там, спокойно можеш да обясниш това на истерясалия си личен лекар, който ти казва “да си почиваш повече”. Има време да си почиваш.

Детето ти е детето - Ти.

Това не може да бъде друга причина, освен чист егоизъм. Значи може. Укоримо ли е? За кого го правиш? Искаш дете или искаш да събудиш детето в теб? Не знам.

Може би просто трябва да гледам повече небето в търсене на Питър Пан и да се моля повече да не ме е забравил. А ако ме е забравил, как би дошъл пак у нас, ако нямаме още едно дете!?

Само заради себе си, дори и да съм Питър Пан, и аз не бих дошъл. 

Детето показва, че човек е създаден да дава. Дори и когато е уморен, дори и когато няма какво да даде.

Неудобно ми е от нашите, които са ме отглеждали, които са ме възпитавали и са го правили при трудни условия. И някакси чувствам, че дългът трябва да бъде върнат.

Щом те са го направили. И аз трябва да го направя. И аз трябва да се мъча. Понякога.

Просто чувствам, че някъде има още една душа, която иска да дойде, като мое дете. И ме чака.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Най-нови

Хороскоп за деня

Какъв е твоят асцендент

Edna пита · Интервю с...

Оферти