Да се огледаш в историите на великите жени у нас: „Аз съм българка“ през погледа на Петя Александрова и Капка Кънева

Колко от вас са израснали с историите за българки, достойни да служат за вдъхновение на всички жени у нас? А колко често посочвате като пример за подражание на дъщерите си жени от българската история?

Всички можем да посочим поне няколко световноизвестни личности от женски пол, допринесли към света с труда и таланта си. Има обаче и достатъчно българки, за които не знаем достатъчно, а си струва да научим повече – защото ако те са били обществено ангажирани и устремени към мечтите си във време, което ги е смятало за твърде смели, нас не би трябвало нищо да ни спира днес.

За да разкажат 40 истории на способни българки от далечното и близко минало, се събират други две забележителни жени – поетесата и писателка Петя Александрова и художничката Капка Кънева. Те се превръщат в основните лица зад книгата „Аз съм българка“, публикувана от издателство Ciela през ноември.

Докато Петя създава текстовете за общо 40 българки със стил, който ще се хареса на малки и големи, Капка подбира илюстрации от също толкова на брой съвременни български художнички. За да научим повече за каузата на изданието „Аз съм българка“ и какво си струва да запазим от качествата на предшественичките ни, двете дами отговориха на няколко въпроса.

А ако искате да видите Петя Александрова и Капка Кънева на живо, заповядайте на премиерата на книгата в пространство на "Missia23" на 21 ноември в 18:30 ч. (Вижте подробности за събитието ТУК.)

Петя Александрова

В предговора на книгата казвате, че един от важните въпроси, които сте си задавали през годините, е бил „Какво е да си българка?“ Успяхте ли да си отговорите на него, докато съставяхте изданието?

Не, разбира се. Този отговор винаги изглежда недостатъчно изчерпателен. Винаги крие нови дълбочини и отсенки. С времето, с преживяното, с придобития опит и унаследеното познание в кръвта и паметта. Да не забравяме и това – всеки си има собствен отговор, стига да не забравя да се пита.

Повечето читатели най-вероятно не са чували за една част от 40-те българки, чиито истории са много интересни, но и малко известни. Откъде почерпихте информация за тях и какво бихте ни разказали за този процес?

Когато човек се интересува от нещо, независимо дали става дума за шахмата, извънземните или средновековните ритуали срещу уроки, той лови просто във въздуха всяка подходяща информация и я складира в ума дори без да го иска, неволно. Документални книги, издадени дневници, писма, спомени... В един момент осъзнах, че у мен вече има една паралелна България, не по-малко жива и интересна от тази, в която живея, пазарувам в супера, седя на опашка в данъчното, говоря с приятелки по скайпа и щом се събудя посреднощ, отварям Фейсбук да видя кой ми е писал...

Жените, включени в книгата, са предимно родени през първата половина на XX или края на XIX век. Мислили ли сте вече за следващо издание и кои съвременни българки бихте включили?

Допреди седмица, т.е. преди да излезе тази книга, не ми е минавало през ума за продължение. Сега вече тази идея прехвърча в разговорите ми с приятели, на които четивата им малеят, искат още и още. Но все още нямам такива уговорки с издателството. Кои българки биха влезли в тази подборка? По всяка вероятност няма да бъдат девойки, дето шият нощем бунтовни знамена и разнасят в пазвата си революционна кореспонденция. Навярно ще бъдат българки, които имат непоносимост към фалша, общественото лицемерие, насилието и несправедливостта във всичките им форми, в днешния ни ден.

Кои според Вас са най-ценните качества, които българката е запазила през годините и не бива да губи занапред?

Ще ми бъде трудно да изброя най-ценните качества и достойнства на българките, нито пък се наемам да ги подредя по значимост и важност. Ето едно от тях, което винаги ме е респектирало: много будно обществено чувство; много верен усет за обществените каузи. Дори и тогава, когато си е седяла по цял ден вкъщи и можела да излезе до пазара само с майка си и до църквата – с мъжа си, българката знаела всичко, що става в селото или в градчето. И много активно и непоколебимо си е казвала думата и си е налагала волята. В това отношение много малко знаем за т.н. женски дружества. Те са вършили огромна работа – тихомълком, зад пердетата и зад гергефите, зад рамото на мъжа си, на годеника си, на баща си. Благодарение на жените в тези дружества се създавали училища, назначавали се учителки, подпомагали се бедните, организирали се библиотеки, театрални трупи, хорове, изпращали се да учат в странство ученолюбиви деца.

Какво според Вас прави щастлива една жена у нас, за да може гордо да заяви пред себе си „Аз съм българка“?

Рецептата за щастие е нещо твърде лично, интимно за всеки човек. Както и формулата за гордост, че принадлежиш към този народ, към тази земя, към тези словеса, и клетви, и приспивни майчини песнички...Книгата току-що излезе, но вече ми се обадиха няколко души (жени, разбира се!) да ми кажат с благодарност, че докато са чели, нещо ги „стискало за гърлото“ от радост и гордост... „Аз съм българка“ е тяхната книга, несъмнено.

Капка Кънева

Кариерата Ви е белязана от много и различни издания. Къде се нарежда „Аз съм българка“ сред тях?

„Аз съм българка“ не е обикновено възложено ми издание. Тази книга въплъщава една споделена мечта: децата ни да познават образа и примера на колкото се може повече от жените, променили хода на българската история, култура, изкуство. Може да се каже, че работата по графичната концепция на сборника беше най-значимото, над което съм работила напоследък.

Корицата на книгата „Аз съм българка“ е нежна и минималистична. Чистотата и невинността – две качества, с които свързваме българката от родната литература, ли беше вдъхновението за дизайна?

Да създадеш среда, в която да съжителстват равностойно 40 словесни и визуални потрета не беше проста задача. Осъзнах, че независимо от индивидуалните си естетически предпочитания или симпатиите към определени исторически личности, не мога да си позволя за дам в корицата предимство на едно или на група изображения. Заложих на по-сдържана типографска визия, която излъчва достойнство. Избрах да подсиля силуета на буквите с огледална фактура донякъде като символ – желанието ми е с помощта на книгата да можем „да се огледаме“ в историите на тези жени. И да намерим за себе си отговор на въпроса „Какво е да си българка?“.

Авторите на илюстрациите в книгата са 40 български художнички, включително в Вас самата. Как премина процесът по подбора и подготовката на илюстрации за книгата?

Поканих да се включат в проекта художнички, от чиято работа се възхищавам или такива, които смятам, че ще придадат с произведенията си индивидуалност на образа на отделните персонажи. Искаше ми се визуалният език на илюстрациите да е самобитен и богат, и всяка от представените личности да е пресъздадена по неповторим начин. Благодарение на обичта, таланта и труда на онези, които приеха да са част от проекта, резултатът надмина най-смелите ми очаквания. Допълнителна стойност за мен носи фактът, че създадохме портретите напълно безвъзмездно, а колегите от издателството на свой ред взеха решението да дарят от приходите за насърчаване на детското четене. Това превърна „Аз съм българка“ в кауза.

Ваше дело е чудесният портрет на Елисавета Багряна за изданието. С какво Ви вдъхновява тя и как се спряхте на този подход за илюстрацията?

Познавам Лиза само по снимки и текстове. Усещам я като жена, която освен с очевидна физическа привлекателност, е надарена с голяма сила на характера. Жена, способна да принесе жертва, която лично за мен е немислима, в името на това да остане вярна на себе си. Изпитвам към нея силен респект и може би това донякъде усложни задачата ми – предпочитаната от мен техника на хартиената пластика ми позволи да предам строгостта и мощта на Багряна, донякъде за сметка на личния й чар.

Коя жена е най-красивата за пресъздаване?

Казват, че истински красива е щастливата жена – онази, която се чувства свободна, пълноценна и на място в своите живот, тяло, историческо време. Като художник намирам допълнително очарование у личностите от двата пола, които постигат за себе си или за обществото онова, за което преди тях други са дръзвали само да мечтаят.