Теодора Духовникова за женската сила и актьорството: „Много години минаха, за да възприема себе си като артист“

Теодора Духовникова
Снимка: NOVA

Деница Димитрова

Едва ли телевизията у нас познава по-готин женски персонаж от агент Мия Язова. С кубинки, кожено яке и без грим, тя е достатъчно секси и когато не се старае, но и достатъчен професионалист, за да забравим как изглежда. Драмата в живота ѝ едновременно отнема от желанието да приличаш на нея, но и буди уважение заради хъса да продължава напред.

Възхитителна е и жената, която смело ѝ вдъхва живот – Теодора Духовникова. Колкото неземно е нейното излъчване на екрана и сцената (няма нищо случайно в името ѝ), толкова сърдечна и естествена е, когато се срещаме очи в очи. След „хайде в моята гримьорна“ и „нали може на ти“ напрежението в стомаха от срещата с любимата ми българска актриса поизчезва и започваме да говорим, сякаш това не е първото ни интервю заедно.

Теодора Духовникова
Снимка: NOVA

Тя разказва с усмивка за хитовия сериал на NOVA „Дяволското гърло“ и новата си роля  в Народния театър като Бистра Попович в „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ на Яворов. Освен че билетите за него са разпродадени до края на сезона, Теодора има всички причини да е щастлива от работата си през последните години – запомнящи се роли в театъра, сериали като „Под прикритие“ и „Дървото на живота“, филмите „Въздесъщият“ и „Дъвка за балончета“.

Талантът ѝ си личи още от самото начало на нейната кариера, но минава време, докато тя самата успява да погледне на себе си като артист. Теодора Духовникова блести достатъчно ярко и без да е необходимо някой да я признае за „звезда“ – тя просто е такава и заслужава дори повече от това, което ѝ се случва напоследък.

От снимките на „Дяволското гърло“ до излъчването му е изминала година и половина. Променят ли ти се представите за преживяното сега, когато гледаш готовия резултат?

Човек е така устроен, че винаги забравя трудното и лошото, и му остават хубавите спомени. Ако ме беше попитала точно след края на сериала, щях да ти кажа, че съм още много объркана и не знам с какви чувства излизам от това, понеже беше много трудно. Не само за мен, но и за целия екип - и емоционално, и физически, и психически.

Теодора Духовникова
Снимка: NOVA

Евтим Милошев ми беше казал, когато веднъж бях много уморена и разстроена: „Ще видиш, че ще си спомняме само хубавото, просто трябва да мине малко време.“ Сега наистина чакам и аз с огромно вълнение четвъртъците, въпреки че съм гледала сериите и знам какво става. Радвам се, че всяка серия е различна, точно както трябва в този жанр, и има своя история, която трябва да разкаже. Някои са по-динамични, с повече екшън, при други научаваме повече за героите.

Казвала си, че образът на Мия e много далеч от теб самата. Извън физическата подготовка и консултациите с криминален психолог, имало ли е някой друг действителен или художествен образ, от който си почерпила вдъхновение за играта си?

„Дяволското гърло“ следва класическата христоматия за правене на криминален сериал в 12 епизода и в него Мия Язова е задължителният супергерой. По някакъв начин такива са дори класиката в този жанр Шерлок Холмс и Еркюл Поаро - свръх герои. В наше време този супергерой се разглежда като добър в професионално отношение, но като личност има проблеми, за да бъде по-комуникативен. Мия на мен ми прилича на Никита́, но класически прототип за нея няма. Зад нейните случаи, с които се сблъсква, и психопрофилите, които прави и поведението й в различни ситуации, стоят преживявания на жени, работили в ДАНС и Институтът по Криминалана психология, но целият образ си е художествена измислица.

Теодора Духовникова
Снимка: NOVA

Няма прототип. С продуцентите знаехме, че Мия трябва да бъде изчистена от всякаква излишна емоционалност, женско възприятие и отношение към нещата. Тя трябва да бъде по задачите и действията, а не по чувствата, затова и този тип хора като нея са толкова успешни. В този случай не трябваше да бъда прекалено разнообразна в емоциите и реакциите й, но пък решихме, че ако тази жена плаче, е събитие - всеки път се случва, когато тя е или сама, или има разговор с дъщеря си, защото при Мия това е слабото място. Майчинството, както тя казва, не ѝ е силната страна, тя изпитва комплекс и чувство за вина.

В европейските и американските филми има много такива героини - еманципирани, с мъжка професия. Играят ги хубави актриси, но не се залага на красотата в никакъв случай - представи си една нежна и красива жена да тича и гони убийци, това е абсурд. Беше трудно този образ да бъде направен, не заради друго, а защото липсва на какво да стъпиш като опит. Но пък тепърва мисля, че силните женски персонажи много сериозно ще бъдат застъпени в киното.

Теодора Духовникова
Снимка: NOVA

Прави ми впечатление, че женските персонажи в сериала са по-сериозни и отдадени на работата си, докато мъжете по-често са тези, които отбиват номера. Това обаче става за сметка на личния живот и ролята на майка. Дали това опира до професионализма на един човек, или жените имаме по-голяма нужда да се доказваме извън семейството?

Образът на Донка, който аз много харесвам, както и актрисата, Лидето Инджова, и този на Мия са много актуални за времето, в което живеем, точно по линията, че вече няма мъжки и женски професии. И когато една жена е много добра в това, което прави, няма значение в какво поприще решава да се развива.

Моята лична гледна точка като Теодора е малко по-различна – аз мисля, че наистина има професии, които са много по-трудни за една жена, предвид нейната емоционалност, психика и физика дори. Но ако наистина си толкова добър, както са те в случая двете, и, разбира се, от това, че искат да се докажат в един мъжки свят, и дори са малко по-пренавити, отколкото трябва, страда личният им живот.

Теодора Духовникова
Снимка: NOVA

Просто такава е кармата на жената, независимо от еманципацията и времената – има професии, които я карат да се чувства по-тъжна, по-ограбена откъм личен свят. Според мен има мъжки професии и това, че ги работят жени, е прекрасно, но не бих защитавала неща като равна квота например.

Често ми пишат жени, които работят в системата – полицаи или следователи, а преди няколко дни една от тях сподели, че ѝ е станало много мъчно, когато е гледала някоя от сериите, а хората казали: „Мия е лоша майка“. Почувствала се тежко, понеже тя самата работи това. Обясни, че свързва разни хубави събития от живота на една майка като раждане и кръщене с криминални събития, с които се сблъскват по това време и заемат цялото внимание на жените от тази професия. „И за нас така говорят“, написа ми тя, но те са отдадени на своята професия жени и все пак някой трябва да гони лошите.

Разкажи малко повече за работата с екранната си дъщеря – актрисата Павела Апостолова.

Павела е прекрасно момиче, тя вече имаше опит в „Откраднат живот“. Яви се на кастинг за тази роля и беше изключително развълнувана като всички нас. Мисля, че прави много интересни неща, дано да пожелае да продължи да се развива в това, колкото и трудна да е тази професия у нас. Ние бяхме много близки по време на снимките, оставали сме двете вечер, когато всички се прибират по стаите, за да решаваме какво ще правим по сцените си.

Теодора Духовникова
Снимка: NOVA

Тийнейджърството е труден период по принцип, а пък когато си дете на един родител, който го няма, а другият е липсващ, както Мия, това прави децата особени, малко по-тревожни и трескави, отколкото останалите. Така че това, което тя трябваше да играе, никак не беше лесно и много се радвам за нея.

Съпругът ти Стефан лесно ли се съгласи да бъде използван за снимка в сериала като покойния мъж на Мия – имало ли е резерви сред вас двамата или в екипа?

Това е голяма смешка, защото непрекъснато в театъра моите колеги казват: „Моля те, не забравяй да поздравиш Стефан от нас, страшна роля прави в „Дяволското гърло”! Случи се супер спонтанно, просто трябваше Мия да извади портфейл и да види мъжка снимка, а никой от екипа нямаше такава. Павел Веснаков каза, че няма да снима без да се види мъж, а аз понеже винаги имам снимка на Стефан и на децата, го заснехме. Не очаквахме, че ще чак толкова ще навлезе в историята, просто не предвидихме, че ще трябва същият човек да се споменава, защото е починал. Но ние не сме фаталисти, нито пък суеверни хора. Стефан се смя, даже сега му е много забавно. Каза, че щял да звънне на Евтим, да пита какво става с хонорара му.

Дяволското гърло
Снимка: Getty

Предвид тежките условия на снимане може ли да се каже, че приятелството ви с Владо Карамазов е било подложено на изпитание и по-силно ли го чувствате сега?

Не знам дали  хората разбират какво стои зад целия процес на създаване на този сериал: колко страст, отдаденост, труд, безсъние. Наистина целият екип сме били на прага на възможностите си доста често и тези неща много каляват отношенията. И така е не само при нас с Владо, но и с останалите актьори, които също са ми много близки – Стоян Радев ми е толкова любим от „Събирач на трупове“ – един филм, който аз много харесвам, Лидето Инджова – толкова я харесвам, Христо Петков ми е един от любимите актьори – много често играем с него напоследък и много се радвам за това. Между нас просто се случи нещо много силно, което си остава, и понеже най-много време прекарвах с Владо, пък и сме си много близки по принцип, мисля, че това направи допълнителна спойка в нашите отношения.

Дяволското гърло
Снимка: NOVA

Най-новото представление с твое участие е „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Разкажи малко повече за ролята на Бистра Попович и защо за теб това е най-хубавата пиеса на Яворов?

„Когато гръм удари“ е изключително европейска пиеса, тя е актуална дори днес и това го виждам все повече по реакцията на зрителите в салона. Те са изключетилно впечатлени и изобщо нямат чувството, че този текст е писан в началото на XX век. По това време Яворов, като главен драматург на Народния театър, е бил изпратен от Българското културно министерство в Париж на разноски на България, за да гледа европейски театър, да види какви са тенденциите там и да напише пиеса за трупата на Народен театър „Иван Вазов“, която да отговаря на желанието на България да бъде част от Европа. Той се връща с тази пиеса, която има нерадостна съдба, заради многото събития след поставянето ѝ, сред които Балканската война и самоубийството му скоро след това.

Трудна е за поставане, но е всъщност изключително адекватна, съвременна, дълбока, чувствена пиеса. Ролята на Бистра Попович е особено трудна, защото зрителите гледат драматизма на историята през тази жена, намираща се между двама мъже, греха и тайната, които носи 20 години в сърцето си. Тя е и причината за тази трагедия, и огромната жертва на цялата история.

Много се радвам, че имаме такъв силен отзвук. Дойдоха да ме поздравят някои от актьорите, за които само съм си мечтала – големи български актьори, на които им е харесало това, което сме направили, както и критици и публиката, и съм ужасно щастлива с колегите заради тази пиеса.

Теодора Духовникова
Снимка: Стефан Н. Щерев, Народен театър „Иван Вазов“

В една своя публикация във Фейсбук казваш, че Радина Боршош, с която играете в спектакъла, е всичко, което си искала, но не си имала на 20. Каква беше ти на тази възраст?

Много залухава, много красива бях...

...е и сега също...

...вече не чак толкова и слава Богу. Когато на човек започват да му личат някакви неща, през които е минавал, и някакси се изписват на лицето му, в очите, в погледа, ми става по-интересен. И да, бях наистина много хубава, чак сладникаво.

Супер смотана, много неуверена в себе си. Мисля, че играех много лошо и хората са се объркали. Завърших с отличие Академията, веднага ме взеха на работа в Театър „София“, след това в Народния театър и си казвам: „Чакайте, вие луди ли сте, аз съм толкова зле!“ Не знаех нито как да говоря, нито как да се движа, камо ли някакви сложни неща, и въпреки всичко ме взимаха режисьори, за които мислех, че ще се събудят един ден и ще разберат, че са се объркали много. Много години ми трябваха, за да започна да възприемам себе си като артист. Не другите, а аз самата да гледам на себе си като такъв.

Докато Радето Боршош е изключително овладяна, тя е изключително скромно дете, но е с хубаво актьорско самочувствие на сцената и я виждам какви обрати и смени прави, колко е чувствена и отдадена на професията си. Тя има леко ренесансова красота, много нетипична за младите момичета в момента в България. Много я обичам и съм ѝ казала, че съм зад нея, каквото ще да става. С вълнение чакам да видя как ще се развива нейната кариера, защото мисля, че ще ѝ предстоят много интересни неща.

Теодора Духовникова
Снимка: Стефан Н. Щерев, Народен театър „Иван Вазов“

А спомняш ли си тогава моментът, в който вече си се усетила като актриса, и то способна в собствените си очи?

Стана постепенно, с работа и роли, може би и наградите, които вече са ми смешни. Просто се учудвам как съм се вълнувала толкова много за „Икар“, „Аскеер“, „Златна роза“. За съжаление, разбрах колко много зависят от приятелските кръгове у нас, но така или иначе съм им се радвала. Дават ти някакво самочувствие, както и признанието на колеги. Както и когато ми е било интересно да се гледам отстрани, а не само да казвам „това защо го направих“. И заради лекотата, с която започваш да репетираш, защото вече владееш повече тази професия и започваш да правиш по-сложни неща.

През последните години участваш в продукции с голям успех, но не криеш, че покрай това се сблъскваш и с доста злоба. Как се справяш в такива моменти, бързо ли се отърсваш?

Тези неща винаги и навсякъде ги е имало, просто успехът дразни някои хора – и въобще не казвам всички, напротив, много повече са другите - прекрасни хора, които се вълнуват заедно с нас и много си се радваме взаимно. Но винаги има и такива, на които не им е приятно, когато някой успява, и започват да търсят под вола теле. Започва теория на конспирациите – връзки, спиш с някого, гей си, никога не можеш да кажеш „да, талантлив е, и му се получават нещата, или е много работлив“ – все трябва да е нещо много гадно. Но въобще не им придавам особена важност. Нормално е да е така. Просто понякога се чувстваш странно.

Теодора Духовникова
Снимка: NOVA

Много актьори смятат за най-ценно в професията си, че поставяйки се на чуждо място, успяват да опознаят по-добре човешката природа. Кой е най-важният урок, на който те е научило актьорството, и какво чувстваш, че ти е отнело то?

За да бъдеш на сцената или да снимаш филм не само попадаш наготово, но трябва да изградиш паралелна реалност. Ставаш творец и има нещо божествено в това от нищото да направиш нещо – то да си има душа, да изглежда по някакъв начин. Това учи на страшна дисциплина, на голям анализ на чувствата. Мисля, че актьорите са много емоционално интелигентни хора. Емоционалната интелигентност е много по-важна от това колко книги си прочел. Тя е за мен едно от най-важните човешки качества и мисля, че у актьорите това е много силно развито. Благодарна съм за това, както и за дисциплината и отдадеността, на която тази порфесия учи.

А ми е отнела много...спокойствието, времето да правя неща, които съм искала, или да бъда с хора. Разболявала съм се заради начина, по който съм приемала някои неща. Душата ти е като в стая, в която има огромно течение, отворени са всички прозорци и врати, и тая душа се опитва някак да не падне, да оцелее, да не се разболее.

Теодора Духовникова
Снимка: NOVA

Как поддържаш във форма духа и тялото си?

Аз съм си суетна жена, но не и за филми – играла съм и с тежък грим, който те загрозява, изобщо не ме притеснява това, но мисля, че един актьор трябва да е в кондиция. Внимавам за килограмите си, не излизам на представление преди да съм спортувала. Грижа се за лицето си – адекватно, без ненормални интервенции. За мен това е важно, тялото също е инструмент на актьорството, не само душата и емоциите.

Какво обикновено те привлича в една роля и какво ти се играе занапред?

Винаги е бил най-важен за мен екипът – и в театъра, и в киното, и в телевизията. Защото каква е ползата да играеш някаква велика героиня, ако е с хора, които изобщо не те вдъхновяват, режисьор, който не те респектира, партньори, които не харесваш и не изповядвате еднакви виждания. Може би това е най-важното нещо, а после героите да не са просто бели или просто черни, защото в живота никой не е само добър или само лош. Харесвам сложни хора. Не всички герои, които съм играла, са такива, но тези са ми особено любопитни.

Теодора Духовникова
Снимка: NOVA

Работиш ли върху нещо ново в момента?

В театъра – не, но ми предстоят снимки за нов български филм в началото на лятото и евентуално и в една чужда продукция покрай „Дяволското гърло“.

Имаш ли желание да застанеш от другата страна и да режисираш филм или постановка?

За постановка – абсурд, аз се възхищавам на театралните режисьори, това са умения, които не всеки има. Имаше един период, в който бях решила, че може би един ден искам да направя един филм, но пък скоро не съм си го мислила, така че може да е било само моментно. Аз и не искам да стоя в тази професия до живот, мисля, че тя си е до време. Имам някакви идеи за това какво да правя, когато вече няма да се занимавам с актьорство, и не подхождам драматично.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти