Да се довериш на потока

25.04.2023 12:00

Знаете ли защо е неуместно да се дават съвети? Особено днес, в тези наши интересни времена. Защото, както е с пръстовия отпечатък, няма двама души с еднакво възприятие. Писателите и поетите, като едни емпати, могат донякъде да докоснат нива на общо възприятие от типа: „шума на хлопнала врата“, но истината е, че са малко онези, които насред люта зима могат да усетят кога „вишните започват да цъфтят“.

Наскоро споменах пред един познат, че моят начин на съществуване е да се доверявам на потока. А той ми отговори: „Тъй нареченото „доверяване на потока“ е пълна глупост, защото за да се довериш на потока и да вземеш решение на базата на това, е като да кажеш „Абе, не ме бърка какво ще се случи“. Когато правиш нещо, ти го правиш, за да получиш конкретен резултат. Започнеш ли да се движиш с потока, тоест, когато вече нещо се е случило, е много късно. Ставаш шаран“.

Още от Авторите

Няма как да не се съглася, че ако не си подпрял вратата, преди да стане течение и тя се хлопне, ще е късно да я подпираш. Но никога, ама никога не би ми хрумнало да нарека такова с английската дума flow. И не ми пука колко възмутени ще бъдат защитниците на чистотата на българския език, защото чисто мелодично много повече ме кефи да си кажа: "Go with the flow", отколкото „Движи се в потока“. Второто наистина предизвиква асоциация за някаква поточна лента, за унифициране, чак ми минават кадри от „Тухла в стената“ на Пинк Флойд. Бр-р-р.

Единственият начин на живот, който за мен има някакво значение и ми носи приятно усещане за моето специфично присъствие на този свят, е когато се усещам свързана със собственото си съзнание, собствената си енергия, вътрешното си знание и усещам онова неизразимо с думи „Аз съм. Аз съществувам“. Където и да ме отведе това състояние, то ще бъде най-доброто за мен към момента.

Това е и една от причините да говоря все по-малко. В това състояние повече слушам, отколкото говоря. Но не слушам шума отвън. Дори не знам какво става със световното положение. Е, знам някои неща, но те са свързани изрично с това, което е основното ми занимание в момента. Заради тях може да се случи да погледна някоя и друга новина. Но в никакъв случай не се задълбочавам в шума, дебатите, вълненията на хората около съответното „вече станало“ събитие.

Но ще опитам да дам няколко житейски примера как „потокът“ те повежда по пътеки, които изпреварват събитията. Понякога с години.

Никога не съм печелила достатъчно, за да спестявам за каквото и да е. Но по едно време, около 1994 г., ми беше хрумнало да замина и аз за Америка. И започнах малко по малко да купувам долари. По 10-20 на месец, колкото можех. Вместо да замина за Америка обаче, забременях в пика на инфлацията от 1996-та. И абсолютният парадокс беше, че точно тогава, с фалирала книжарница, без работа и в очакване на дете, изведнъж имах повече пари откогато и да било. Платих си най-високите осигуровки, всеки божи ден се хранех в най-добрите ресторанти. Е, поработвах като репортер в новините на БНТ, но на хонорар. Беше повече по социални причини, да се занимавам с нещо, не беше по финансови причини.

Същият този поток прибра сина ми от Холандия, с прекъснато обучение през ноември 2019, три месеца преди изолацията покрай Ковид.

Това са само по-големи събития. Има и други, малки, симпатични, които ще запазя за себе си. Използвах примерите само за илюстрация, че потокът, за който говоря, няма нищо, ама нищо общо с „вече проявени събития“. Той се проявява по-скоро когато правиш нещо, дори и по някаква причина, която въобще не стига до реализация, но вместо нея, става нещо друго. По-доброто. Или поне – твоето нещо.

Спомням си, навремето бях чела за един азиатски манастир, учителят бил жена. И в един много студен зимен ден, както вървяли към манастира, жената-учител спряла на пътя и се заслушала. Учениците я попитали: „Какво става? Защо спират?“. А тя отговорила: „Слушам вишните как цъфтят“. Това е потокът. Дори да не го чуеш, да го усетиш. Да спреш шума отвън и да се заслушаш откъде идва музиката. Музиката на душата. А после да продължиш по пътя си спокоен, че винаги всичко е наред.