Предполагам и вие сте се наслушали, особено през последните месеци, на вицове във връзка с разпространението на коронавируса. Един от „любимите“ ми в тази връзка е, че „навън е карантина, а вкъщи чума“. Да, точно по този комплексарски начин мъжете се опитваха от една страна да забавляват събеседниците си, а от друга – да обяснят по най-нескопосания начин семейните си взаимоотношения, наричайки жената до тях с определението „чума“.

Нямаше да повярвам на това, ако не ми се беше случвало на няколко пъти да го чуя от различни хора в различни ситуации. Наистина не знам как е възможно да наречеш, дори и на шега, половинката, с която си избрал да живееш „чума“. Явно ситуацията при въпросните хора наистина не е на майтап. Каквото и да е положението, то нямаш оправдание, с което да обясниш как подобна дума ти се е изплъзнала от устата. Сякаш жена ти е виновната за незадоволителния живот, който водиш с нея.

Снимка: Thinkstock

Ами, пичове, вижте сега, в подобни ситуации имате три решения – или да я напуснете, или да си траеш, понасяйки всички несгоди, които съпътстват съжителството ви, или третия вариант, най-удачен – сами да поставите правилата на взаимоотношенията.

Неведнъж е ставало въпрос, че за да е доволен мъжът от жената, има правила, които не трябва бъдат пренебрегвани. За да бъдат работещи, тези правила трябва да бъдат измислени и поставени ясно от него.

На пръв прочит това съждение изглежда доста нечестно, но я се замислете дали съществува жена, която е щастлива, когато мъжът до нея е нещастен? Никой не си прави подобни илюзии, колкото и егоистично да е настроен човекът по природа.

Снимка: Istock

Без значение дали по време на пандемия или по принцип, една жена е неизмеримо щастлива, когато живее хармонично и в разбирателство с човека до нея. За мъжете важи същото. Интересното е, че никоя от двете страни не разбира, че за да го има това разбирателство в живота, то със сигурност трябва да живее по правилата, които поставя другият, и по начин, който същият този друг харесва и иска. Да, стара и вярна максима, изпитана назад във времето от поколенията. И в същото време тъжна, бих добавил.

Когато си избрал да се подчиняваш на чуждите правила, поне имай достойнството да кажеш, че това е изборът, който сам си направил, а не по най-грозния начин да раздаваш оценки с определението „чума“ на човека до теб, към когото първо ще се обърнеш, когато имаш нужда. Дори нуждата да е елементарна, каквато би била в ежедневна битова ситуация.

Снимка: Thinkstock

Времето на карантината, в което повече хора имаха редкия шанс да прекарат повече време заедно, за жалост не оказа положително влияние върху съжителството им. Щом адски много хора ежедневно се молеха да се върне напрегнатото ежедневие, в което работата и стресът са двигателят на всичко, то изводът е само един – не успяхме да открием нито мир със себе си, нито любов, нито разбирателство.

Всъщност не знам дали изобщо се опитахме да ги открием, въпреки че те ни заобикаляха и призоваваха постоянно. Успяхме обаче да запазим едно – чувството си за хумор. Просташкото, обидното и унижаващото чувство за хумор. Наистина е тъжно. Не е страшна нито чумата, нито пандемията. Страшни са хората.

Снимка: iStock

Още от Тодор Капитанов:

• Да си любовница е призвание...
• Не правете комплименти на жените, а директно ги сваляйте
• Комплексираните мъже са най-големите агресори
• Мъжете харесват красивите жени, но се влюбват в усмихнатите
• Вдъхновяващи, истински, верни на себе си: кои са чертите на магнетичните жени