Трябва да отида до магазина... иска ми се да съм невидима, защото знам как всички ще втренчат очи в мен и ще ме изпиват с тях, докато купувам краставици за дъщеря ми.

Винаги съм си мислила, че популярните хора, които ходят с шапки и слънчеви очила, за да не ги разпознаят, просто позират... правят се на интересни, но сега разбирам желанието им да бъдат невидими.

Сега и аз искам да съм невидима, защото днес чувствам, че се разболявам, не искам да се гримирам, не изглеждам по най-перфектния начин, просто кофти ден, какъвто имат и всички останали...

Да, но трябва да отида до магазина... ще си сложа шапка (както съм гледала, че правят известните, явно е изпитана формула) и ще се надявам, че няма да чувам шушукания зад гърба си за мъжа, който ме изостави, за развода, за това колко съм такава и онакава...

Говорила съм си с мои колеги относно популярността и всичко това, което тя носи след себе си. Когато сме се захващали с работата си и сме ставали популярни, сме били наясно, че ще е така, но все си мислиш, че не е чак толкова страшно, докато не чуеш лъжи и обиди за себе си, докато не ти припишат действия, за които не си отговорен.

Сещам се веднага за онова вълшебно наметало от филмчето от моето детство "Арабела” (което по-късно видяхме и в Хари Потър), ето от какво имам нужда днес. Щеше да е страхотно да го използвам в такива дни...

Така или иначе, това е само в приказките, реалността е магазинът, краставиците, погледите, обсъждането и шушукането... Неприятно ми е на моменти, но разбирам и хората, които често живеят живота на другите, вероятно за да забравят несгодите в собствения си.

И така, отивам да си сложа шапката и тъмните очила... днес ще съм така, а утре... утре ще изглеждам по-красива и по-щастлива. 

Добави ни в предпочитани източници в Google