Април не просто се завръща, а превзема душите и телата ни, напомняйки колко изненадващ може да бъде животът. Неочаквано високите температури бързо извадиха късите панталони и тениските от гардероба. Официално сме подвластни на лятното часово време. Всичко сякаш започва отначало.
Ароматът на цъфналите дървета е яркото доказателство, че пътят невинаги е сив и безцветен. Зад следващия завой изведнъж гледката става съвсем друга. Понякога само една малка крачка дели отчаянието от възторга.
Цветята имат привилегията да ни правят щастливи. Пролетта е тази, от която винаги имаме нужда, защото красотата вдъхновява, кара ни да приемаме всичко с повече оптимизъм и надежда.
По пътя сме склонни да пропуснем толкова много неща. Замислени над глупави проблеми и независещи от нас обстоятелства, следваме съдбата си и рядко обръщаме нужното внимание на красотата около себе си. А цветята са навсякъде. Приканват ни да ги обикнем, докато вятърът нежно гали крехките им цветове. Защото сме склонни да забравяме да обичаме. Защото сме склонни да се поддаваме на егоистичните си желания, оставяйки любовта на втори план.
Цветята са много по-силни от нас. Те растат дори насред пукнатина в тротоара. Не се предават лесно, тъй като са наясно, че за красотата се изискват усилия.
Малките моменти на съзерцание събуждат сетивата ни, усещаме някак подкрепата, която самата природа ни дава, за да се завръщаме към доброто в себе си – точно, както го може април.
Цветята по пътя са и другите, които срещаме по пътя си. Другите също носят „вина“ пейзажът да оживява след петдесетте нюанса ни сивото, което зимата сякаш боготвори. Спираме се, общуваме с думи или с очи, а цветовете стават по-ярки, още по-осезаеми.
Всеки от нас има своята история. Всеки от нас е цвете като никое друго, а чрез любовта ние наистина ставаме част от красота, която нито една рамкирана картина не е в състояние да побере
Април е тук. С всяка стъпка напред ние упражняваме не просто правото си на живот, а се учим да обръщаме внимание на същественото. Най-много радват простите неща. Цветятя са онези, които ни припомнят това, докато извървяваме своето пътешествие с чувство за истинска свобода.
Животът е толкова богат, колкото ние го правим. Онзи, който обича цветатя, няма никакво съмнение по въпроса.
Прочетете още от автора:
- Позволи да бъдеш обичан и не се тревожи за нещата, които не зависят от теб
- В средата на пътя гледаш на живота с други очи
- Не бройте щастливите мигове, множете ги
- Даващият обич трябва да може и да приема любов
- Ах, този кратък, но тъй сладък живот
- Две срички, изпълнени със смисъла на всичко
- „Бъднуване” е дума, която трябва да изпълним със съдържание
