Пет седмици отминаха от животите ни бързо като есенен лист, поет от вятъра, и изведнъж се оказахме на прага на финалния епизод на „Игра на тронове“. И целият свят очаква следващия понеделник с огромно нетърпение, макар и не точно поради оптималните причини в случая.
Една малка част от феновете на хитовия сериал нямат търпение да видят края от вълнение и интерес. Но повечето изгарят от желание завършекът най-сетне да настъпи след всичката повествователна, логическа и психологичска неадекватност от най-висша степен, изсипана върху главите ни от продуцентите на „Игра на тронове“ Дейвид Бениоф и Дан Уайс.
Безумните, необясними, категорично неизвиними изстъпления на двамата господа в сценариите им за последните епизоди от сериала следва да бъдат обект на отделна статия, но няма как материал за „Игра на тронове“, написан в този момент, да започне с други думи. За щастие, сериалът все пак ни оставя и с немалко приятни спомени от безупречните си първи шест сезона.
В тях Бениоф и Уайс, под вещите напътствия на Джордж Р. Р. Мартин, създадоха редица паметни персонажи, включително някои от най-интересните жени в историята на екранния фентъзи жанр. На две от тях вече обърнах внимание в предишни мои материали.
Новата кралица в „Игра на тронове“: Санса Старк?
Денерис Таргариен - от "кобила за разплод" до най-силната жена във Вестерос
Но от самото начало ми беше ясно, че погледът ми над силните дамски личности във Вестерос няма как да завърши с друга жена, освен с Церсей Ланистър, изиграна от неповторимата Лена Хийди. Дори в рамките на текущия сезон, изпълнен с непоследователни абсурди, нейният персонаж остана верен на себе си, а играта на актрисата остана на досегашното засвидетелствано високо ниво.
Героинята е представена и утвърдена категорично като злодей още от първия епизод на сериала. Кръвосмесителната връзка с брат ѝ Джайм е основният извор на изначалния конфликт в мащабното сюжетно действие. Човек лесно би могъл да отпише подобен персонаж оттам насетне като стереотипен антагонист и въплъщение на злото, но Церсей далеч не е илюстрирана като такава.
Напротив, развитието на дъщерята на лорд Тивин Ланистър е една от най-важните персонални арки в прогреса на целия сюжет, а представянето на противоречивата ѝ психика е сред най-интересните елементи. Така тя е изградена като истински Шекспиров злодей, силен и постоянен до нелепия си край в последния епизод.
Няма съмнение, че Церсей е аморална и зла личност, с отношение към света, което до голяма степен може да изрази с максимата „Целта оправдава средствата“. Но тя в никакъв случай не е родена зла, нито е съвършен, изкуствен антипод на героите от „Игра на тронове“.
Тя, преди и над всичко останало, е просто човек.
Церсей израства почти като сирак, след като майка ѝ умира, когато тя е още дете, а баща ѝ посвещава живота си на управлението на Седемте кралства. Първоначално тя очаква да се омъжи за принц Регар Таргариен, най-красивият, интелигентен и желан мъж във Вестерос, но в крайна сметка се оказва омъжена за крал Робърт Баратеон, мъж, влюбен в битките, виното и проститутките. Ранният ѝ живот е низ от разочарования, за които сериалът постоянно загатва, макар и да не илюстрира в прав текст. Затова и мотивацията зад нейния мрачен мироглед може да убягва на мнозина. Тя се вкопчва във връзката си с брат си Джайм като единствен нейн близък човек, поне докато не се раждат децата им.
С тях се появява и единствената категорично изкупителна черта в иначе отровния характер на Церсей: тя би дала всичко за децата си.
Разбира се, заради своето собствено объркано възпитание, тя самата не успява да манифестира майчината си любов по друг начин, освен с постоянно и безусловно глезене, което виждаме в отношението ѝ към Джофри от първите сезони на „Игра на тронове“.
Затова и Церсей не получава никакво уважение от най-големия си син. Смъртта му е тежък удар за нея, както и отравянето на дъщеря ѝ Мирцела. Но самоубийството на най-малкия ѝ син, Томен, е последната капка, с която чашата прелива. От края на шести сезон нататък Церсей се сраства с кралската институция, обладана от едничката мисъл да ликвидира враговете си, които са ѝ коствали всичко.
Поне така изглеждат нещата, докато в края на седми сезон не става ясно, че кралицата е бременна за четвърти път. И отново неродената ѝ рожба изважда наяве най-лошите характеристики на героинята. В желанието си да осигури на детето Железния трон и да елиминира неприятелите си, Церсей отблъсква почти всичките си съюзници с лъжливи обещания и подмолни атаки. Това е нейната погрешна интерпретация на политическия гений на изключителния ѝ баща.
Нищо не говори по-красноречиво за осъзнатата отчайваща ситуация на героинята в осми сезон от мимиките и езика на тялото на Лена Хийди в сцената, след като Церсей е преспала с Юрон Грейджой, за да си осигури подкрепата на Железния флот. Тя изглежда отвратена от себе си, отблъсната от всички, вкопчена единствено в идеята да остане на трона, за да бъде наследена от нероденото си дете. Личната ѝ трагедия вече е достигнала Шекспирови пропорции.
Краят ѝ, макар и далеч не толкова епичен, колкото подобаваше на продължителното ѝ екранно развитие, поне бе изключително емоционален и всъщност категорично извика съчувствие у зрителя въпреки злодеянията на героинята в предишните сезони. Отново Лена Хийди бе еднолично отговорна за това с разтърсващата си игра във финалната сцена.
Може да се каже, че със смъртта на Церсей Ланистър умряха и надеждите на здравомислещите фенове на „Игра на тронове“ да видят резонна, драматична и логически издържана кулминация на сериала. Но персонажът ще се помни завинаги като един от най-добрите антагонисти от нежния пол, представяни и изграждани някога в сериал. Ревът на Ланистърския лъв ще се чува още дълго време през историята на телевизията.
