"Булгар, булгар!' или защо все се излагаме пред чужденците

Павел Владимиров
Снимка: Филип Шопов

Като изпечен шпионин от времето на кардинал Ришельо, наблюдавам публиката през специално пригодена дупчица зад сцената в зала България. Мъчи ме предстартова треска, за пръв път ще стъпя в тази аристократична светая светих, за да водя необикновено събитие – piano battle между двама талантливи немски музиканти.

И тогава някъде изотзад до старателно почистените ми уши достигат каруцарски фрази по адрес именно на тези пианисти: „Кво се мотат?“, „За кви се мислят тия“, да не ви казвам какви и т.н. Появява се прошарен човек в предпенсионна възраст, носейки се като нещо средно между оперна прима, министър на културата и Kапитан Планета. Явно се възприема за местен бекстейдж сатрап, като някои печално известни кметове с кайени, само че в класически вариант - без ланци и кожено яке. В крайна сметка концертът се забави само с петнайсетина минути, а пианистите спечелиха публиката още с първите си изпълнения и на финала я изправиха на крака.

Тук обаче няма да пиша за чужденците, които за пореден път НЕ се изложиха. Бекстейдж сатрапът не спря да дудне и да си говори с охраната, вместо да се заслуша в спектакъла, който бе завладяващ дори за хора, без грам понятие от класическа музика. След края му самодържецът, оказал се сценичен работник, се втурна с невероятен хъс да събира всичко от сцената, за да се прибере по-бързо вкъщи. То не бе сумтене, то не бе грухтене и разглобяване на инструментариум с грацията на току-що кастриран хипопотам в стъкларски магазин… Немските музиканти бяха озадачени и помолиха да се действа по-внимателно, както и аз, което обаче не промени нищо.

Вече колко години съм на този свят, а не мога да си обясня откъде идва нескончаемата ни простащина – от дългите години робство, избиването на цвета на нацията от комунистите или от проточилия се близо 30 години преход?!

Горките чужденци - в светлата ера на комунизЪма ги коткахме за едни „цигари Кент и бонбонки Тик-так“, а сега… Още с посрещането на летището ги одрусва някоя копърка и пътуването до центъра им излиза колкото нощувка в сносен хотел в Абу Даби. Някои таксиджии даже ги обиждат на расова основа и налитат на бой, като в случая с изпълнителите, които ни представиха на миналата Евровизия. Ако пък решат да пътуват в градски транспорт, съобразителни контрольори им лепват глоби, щото не са си продупчили билетчето, вместо да им покажат как.

А колко абсурдно е изобщо да има длъжност „контрольор“ в държава, в която всичко е извън контрол?

Един приятел наскоро се завърна от Дания с идеята, че нещата са се променили към добро, поработи шест месеца в датска фирма тук и реши отново да се върне в родината на Хамлет, защото там няма нищо гнило… Защото там семейството му и той са ТО BE, a тук са NOT TO BE!

Неотдавнашна случка с пиратка oбиколи световния обмен, където правилно определиха феновете ни като „уникални идиоти“. По-големият идиотизъм обаче беше дегизировката на двама държавни функционери, които се появиха с пиратски превръзки на очите в знак на съпричастност с пострадалата жена-полицай… Все едно Джони Деп, който се облича като пират и разсмива дечица в онкологични болници, да сложи една пижама, да си обръсне главата та и той да покаже съпричастност.

Но да се върнем на чужденците – ако милите седнат да хапнат в сносен ресторант, все отнякъде ще се появи някой печално известен сатрап да дъни по ориенталски барабани. Ако пък решат да се разходят извън София и отидат до Пернишката крепост или пещерата Леденика, ще се натъкнат на алуминиеви дограми, бутафорни гъбки и куп други идиотски хрумвания за милиони, променили до неузнаваемост естествения вид на тези места. Всъщност защо им е да се разкарват до Перник, когато могат да се поспъват из чисто новата софийска атракция - разчепатените като зъбите на леля Дъмша плочки на Графа!

От зеленясалата паст на Дъмша към Седемте рилски езера, които прогресивно зеленясват, щото тълпи в носии извиват масови хорa и хвърлят всевъзможни боклуци наоколо. Осеяна с боклуци е и всяка чешмичка, всеки кът за почивка по пътищата ни, както и алеята на най-дългата плажна ивица в по северното Черноморие – Шкорпиловци.

На юг пък хора с възможности си заградиха Корал и ще си правят кот‘ си искат! Скоро общата застроена площ на имотеца, който населяваме, ще е 111 хил. квадрата!

Земя, като една човешка длан, направихме те дармадан! Осквернихме те нашир и длъж!

Не помня колко уриниращи мъже преброих по „магистрала“ Тракия последния път, когато пътувах за морето! Те сигурно и у тях така правят - в двора или в коридора.

Неведнъж съм казвал, че страна като България би могла не само да преживява, но и да печели прилично само от туризъм – бил той културен, исторически, селски или кулинарен, а уважението и отношението ни към гостите е важно, за да дойдат те отново тук и да си изхарчат парите, да се похвалят на свои приятели и следващия път да вземат и тях.

А не просто тинейджъри и бедни европейци да се размазват безпаметно на Слънчака и да ритат камериерки по хотелите, щото пиенето и жените ни са много евтини.

Та нека не си плюем в паничката и променим отношението си, както към гостите така и към уникалната територия, която населяваме. И отговорността тук далеч не е само на държавата…

Още от Павел Владимиров:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти