Ами ако всичко това не е лошо?

Много обичам вица за доброто и лошото, които един ден, вероятно от скука, решили да замерват хората с камъчета. Лошото уцелило 6, доброто – 17. Какъв е изводът? Доброто винаги побеждава.

Дори няма да говоря за актуалните международни събития и как на ниво „масово съзнание“ те просто не търпят средно положение в преценката. Ще разкажа друго. Нали знаете, че откакто т.нар. „духовна литература“ – извън класическите и установени религии, яхна модната вълна, всички изведнъж започнаха много да разбират от карма, чакри, възвисяване, заземяване, астрология, сеене на семена на доброто, богове, богини, извънземни, рептили, стар свят, нов световен ред, енергии и каквото там се сетите. Много ги канехме в телевизионни предавания някъде около 2012 – 2014 г., когато имаше пик на интереса към тази материя. Сега не знам как е. Не гледам телевизия.

Още тогава нещо ме смущаваше в гледната точка на повечето експерти по духовност, бахови есенции, оргонити, акашови записи, карти Таро, хипноза и прочее. И то не защото бих си помислила да се подигравам на самите помощни инструменти да се достигне до по-разширено разбиране за същността ни. А защото човешкият ни ум е склонен автоматично да поставя неща, които са му непонятни, в категории, които познава и може да управлява. Така функционират вече изградените му невронни връзки. Повечето неумения са въпрос на липса на невронна връзка. Включително неумението да възприемаме света отвъд понятията „добро-лошо“.

Още от Авторите

Разказаха ми наскоро история как един от най-известните гурувци бил казал на свой последовател, че детето му е болно от церебрална парализа, защото това, което работи, е лошо за хората. Човекът (чужденец е) имал хазартен бизнес. Честно казано, изригвам вътрешно, когато чуя истории, свързани с подобно осъждане. И като цяло - концепцията, че все за нещо някой е наказан. Ако цялата тази история има нещо общо с кармата и някой има претенция, че е просветлен човек, би било част от същността му да допусне много повече възможности от твърде дуалната теза за престъпление и наказание.

Ами ако това дете, тази душа е избрала именно родители с много добри финансови възможности, за да изживее опитността на човек с физическо ограничение в максимален комфорт? Ами ако в това на вид частично неподвижно тяло е избрал да се настани майстор, чиято енергия е толкова силна, че просто не може да се вмести в стандартите на типичното биологично тяло, но е тук, за да разпръсква светлината си? То е малко като викинг да си напъха краката в обувки, произведени в Китай. Неминуемо ще ги деформира – и краката, и обувките.

Ами ако това семейство има нужда под някаква форма да изживее грижата за някого, да развие любов и състрадание, да се свърже с други такива семейства и да допринесе за добруването на общността на хората, избрали този формат на въплъщение? Ами ако този баща е призван да управлява този особен бизнес, в който дори Достоевски е пропилявал всичко? Апропо, ако писателят не беше стигнал сам до корените на тази страст, щеше ли да съществува мъдростта в романа му: „Играчът на рулетка“? Но мисълта ми беше за бащата на детето. Ами ако този човек е в този бизнес, за да внесе баланс? Онези, които имат нужда от това преживяване, и без него ще са в игралните зали. Няма как да знаем какво внася присъствието на този човек, нито как управлява бизнеса си.

Ако приемем, че имаме карма, тя означава взаимно споразумение – тези хора имат ясно дефинирано споразумение да бъдат на тази земя при определени условия и форма, за да изживеят нещо, което ще доведе до тяхната еволюция. Всякакво странично отсъждане и преценки на споразумението, което те подсъзнателно си знаят, би довело до още по-голям батак. Представете си, че този баща реши, че е грешен, зареже бизнеса си, стане просяк или тръгне да се занимава само с доброволчески благотворителни каузи... това е добро, нали?

Добро е, но най-вероятно ще обеднее, няма да може да се грижи добре за собственото си дете и ще го обрече на дискомфорт в името на това да не трупа грехове от този лош бизнес - хазарта. Знаете как е, и жената може да го напусне, за да си спаси детето. И така... После някой ще му каже: Ето, изчезнаха от живота ти, кармата е изчистена. Примерно. Фантазирам си в момента. Не зная точно как стоят нещата, но със сигурност не са само черно-бели.

Говорим си за...

Не мога да твърдя със сигурност, че въпросният гуру е казал точно това. Историята ми беше препредадена. Възможно е като в играта на развален телефон слушателите по веригата да са я опростили до „доброто и лошото“. Но при всяко положение, така предадена, историята е вкарала този човек в т.нар. guilt trip (нарочно използвам английският израз, защото според тълковния речник той означава буквално „да манипулираш поведението на някого, като му внушаваш чувство за вина“). В чуството за вина няма нищо, ама нищичко просветлено. В тази случка има назидание и отстъства опцията, в която някой си задава въпроса „Ами ако това не е нещо лошо?“

И сега, представете си, ако този гуру беше казал: „Каква благословия е, че при теб е дошъл човек, заради когото да изпиташ любов към недъгавия? Каква благословия е, че когато разгърнеш тази любов и състрадание у себе си, ще го внесеш и в своя бизнес, където има и хора, чиито недъг е страстта към хазарта. Каква благословия е, че си достоен да приемеш с отворено сърце всичко това и да приложиш мъдростта си за облагородяване на бизнеса, на условията на живот на хората като сина ти, да развиват талантите си, да изживяват своите дарби, независимо от ограниченията и така нататък, и така нататък...“. Е, ако този човек беше чул това, дали животът му нямаше да придобие по-сакрален и радостен смисъл, отколкото да започне непосилна битка с чувството за вина, която да постави в риск и бизнеса, и семейството му?

Както виждате, и аз току-що осъдих, и аз не отскочих отвъд опциите за два варианта с възможен негативен и позитивен ефект. Неизбежно е, защото мислих по въпроса. А както вече стана дума, умът ни няма способност да възприема и обработва информация извън дуалното му програмиране. И не съществува опция да измисля какво би станало, ако този човек просто беше седнал на една пейка, без да подозира, че на другата пейка седи някой истински майстор и си реди пасианс на телефона. Но докато го прави, без дори и сам да подозира, разпръсква своята светлина. И човекът, който има своя си човешки проблем, просто ей така, изведнъж усети спокойствие. И позволи на интуицията си, която не е дуална по природа, да го отведе накъдето е уместно.