Михаела Петрова
Ако спечеля тези 11 милиона от тотото, ще ги инвестирам в театър. И не само, а в културен център, но както аз си го представям. Разбира се, че ще има най-готината кръчма към него. И творческа резиденция съм избрала - даже три места, едно в Панчарево, в Царево и в Рибарица.
И към театъра и метавселена ще искам да направя - да има опции за всички. Да могат и тези, които създават, и онези, които имат потребността от изкуството, да печелят. То 11 милиона за никъде няма да стигнат, но те са условни - просто видях надпис върху един тото-пункт, че толкова са се събрали.
Говорим си за...
А после, в една друга група, с която общувам, имаше подобен въпрос. За по-малка сума даже. Хората отговаряха неща от сорта, че ще си купят къща, ще садят зеленчуци и хич няма да стъпят на тая работа, дето я работят. Други, че направо ще си бият камшика някъде на топъл остров. А един мъж каза, че ще си купи жилище във всеки голям град в България и ще ги дава под наем.
Повечето хора отговаряха, че ще се погрижат за семейството и ще заделят за образованието на децата.
Хареса ми отговора на един човек, който каза, че ще купи всички производства в градчето му и ще осигури работа на хората, за да просперира районът, в който живее.
Една жена пък сподели, че ще ходи из България да обучава деца, които нямат достъп до добро образование.
И някак естествено разговорът в тази група се завъртя около това, че повечето хора не свързваха нещата, които биха искали да направят, просто с придобиване на вещи, а с независимостта да създават блага и за да другите.
Каквито и изводи да правя за хората, те са част от моите възприятия и по тази причина не могат да бъдат обобщаващи. Единственото, което мога да споделя, е защо се спрях на театър.
Интимното преживяване е малко по-различно от киното, от четенето на книга, от посещението на изложба. Още от древногръцки времена, театърът е мястото, на което хората са изживявали “страх и състрадание” и идеята на това съпреживяване е била да се достигне до катарзис. Това атавистично усещане още е силно в нашата генетична памет.
Струва ми се, по-силно отколкото киното, мултимедията и наближаващата метавселена, по чистата и проста причина, че е имало поне 2 хилядолетия и половина, в които човекът е свиквал на това преживяване.
Киното е едва на 127 години. Всичко по-съвременно е все по-кратко и интензивно, все по-развлекателно и бързосмилаемо, все по-политкоректно. Не предоставя тази възможност за дълбоко потапяне в драмата, перипетиите, узнаванията, възможните развръзки. Нищо, което вече е фиксирано, не подлежи на ново надграждане, добявяне на нюанси и трактовки при всяка следваща интерпретация. Това се случва само при представление на живо.
Ултимативно вярвам, че точно театърът е дар за човечеството, чрез който всички ние можем да навлизаме дълбоко в сетивата си, докато съпреживяваме. Да чувстваме играта на различните аспекти, които носим в себе си и да ги интегрираме чрез приемане, състрадание и смях.
И точно сега, когато на преден план е войната, и финансовата криза и какво ли още не...
Точно сега би трябвало да става все по-ясно защо е по-добре да ходим на представления, отколкото да сме принудени да си избираме роля в световния политически театър.
Изкуството като цяло дава перфектната платформа един човек да изживее всичкото, което е - от най-тъмните, до най-светлите си аспекти, всички нюанси по средата и наоколо. И да излезе от преживяването си една идея по-пречистен.
Най-важното е моят театър да бъде независим. От която и да било културна институция. За всеки творец са уморителни и унизителни прошенията или битките с институции, отговорни за съществуването на пространства за изкуство. Артистът е принуден да играе в игрите на власт, вместо да е отдаден на призванието си.
Вярно е, че живеем в “интересни времена” - според китайската поговорка, да живееш в интересни времена е проклятие. Но вярвам, че може да бъде и благословия. Дигитализацията може и да е заплаха в някаква степен, но определено носи в себе си и огромен потенциал за независимост. Колкото и да звучи парадоксално, вече има възможности изкуството да се самофинансира. И нямам предвид тотото.
Колкото и да звучи невероятно, все още съм способна да вярвам, че човечеството може да направи обрат и да избере да преживее и най-тъмните си аспекти чрез изкуство, дори и чрез компютърните игри и метавселени, вместо да къса живо месо от плътта си и тази на децата си в истински войни.
Все още вярвам. Ако не вярвах, щях да съм сгънала цирка отдавна.
Прочетете още от Михаела Петрова:
- Човечеството като дете на родители в конфликт
- Усили вътрешната си музика
- А с любовта какво стана?
- За свободата отвън и свободата отвътре
- „Ако имах машина на времето...“ – диалог с другото ми Аз
- Животът е, за да го изживееш. И да се радваш на всичко, което си
- Как социалните медии ме разсеяха от мен самата
